Икономисти: Бъдещето на болниците в България изисква реформи

Институтът за пазарна икономика /ИПИ/ организира дискусия на тема "Икономисти говорят за здраве: Бъдещето на болниците в България - проблеми и възможни решения", посветена на оптимизацията на мрежата от лечебни заведения за болнична помощ и тяхната ефективност. В дискусията взеха участие представители на лечебни заведения и лекари, съсловни организации, неправителствени организации. ИПИ представи данни за финансиране и ресурсите в болничната помощ в България, поглед върху състоянието и ефективността на болниците у нас, както и възможните решения на ключовите проблеми.

"В България има много широка мрежа на лечебни заведения за болнична помощ. Болниците са около 340 и този брой за последните 15 години почти не се е променял, независимо, че населението на България намалява, демографията вече е съвсем различна, тя се променя постоянно. Въпреки това обаче болниците си остават и това се отразява на тяхната дейност. Част от тях много трудно съществуват в модел, в който се плаща за преминал болен, какъвто е моделът в България в момента. По тази причина и част от тези лечебни заведения не успяват по никакъв начин нито да задържат персонал, нито да привлекат лекари специалисти, особено медицински сестри, които да работят за тях, не успяват да осигуряват достатъчно качествена грижа. Това беше целта на нашата дискусия- да видим има ли път напред за голяма част от тези лечебни заведения, какъв да бъде той, какво може да се направи. Не е било целта да обсъждаме дали да се закриват", каза Петя Георгиева- старши икономист в Института за пазарна икономика.

Нарастват и болничните разходи, което Петя Георгиева посочи, означава, че държавата не съумява да осигурява по-ранна грижа, профилактика на пациентите, което съответно и по-евтино се лекува в началото. Хоспитализациите за 2025 година са над 2,5 милиона. Статистически погледнато всеки трети е минал през болница. "Това е начинът българският пациент да получи някаква здравна грижа", посочи още Петя Георгиева.

Финансовият модел в болничната помощ, базиран на клиничните пътеки, е въведен през 2000 година у нас с идеята да бъде описан пътят на пациента по една диагноза, така че когато вече в лечебно заведение да е много ясно какво трябва на него да му се предостави като услуга. Този метод от гледна точка на финансиране не е особено удачен, казва Петя Георгиева:

"Такъв тип плащане за дейност са например, диагностично свързаните групи. Разликата с клиничните пътеки е малка, но много съществена, тъй като диагностично свързаните групи отчитат тежестта на заболяването. Например, за една болница има значение дали пациентът е млад, без придружаващи заболявания, дали това е болест, която за първи път му се е случила в живота. И той, неговият престой, неговите услуги, които трябва да получи са едни, в сравнение с пациент, който пристига в късна възраст например, след множество усложнения, други допълнителни заболявания, наднормено тегло, има сърдечни проблеми и т.н. Клиничната пътека не разграничава тези два случая, за нея диагнозата е една и съща."

ИПИ са привили изследвания на всяка една категория от лечебни заведения, без специализираните болници, което включва болниците във Видин и Монтана. По отношение на ефективността изследването показва, че болницата във Видин е с 26% по-ниско ефективна от тази в Монтана.

Цялото интервю с Петя Георгиева може да чуете в звуковия файл.