Законът „Антиспекула“ - кои печелят и кои губят

Депутатите приеха на първо четене Закона за контрол на цените, станал по-известен като Закон "Антиспекула", внесен от гражданската платформа "Изправи се.Бг." През последните месеци темата за рязкото поскъпване на храни, горива и основни стоки влезе в центъра на общественото внимание. Политическото и обществено напрежение родиха законодателна реакция - проектът, наречен „Антиспекула“, който има за цел да ограничи практиките, чрез които, според вносителите, някои търговци и посредници извиват цените извън пазарните логики. Законът обещава бързи мерки срещу „неоснователни“ надценки, силови санкции и механизми за контрол в ключови сектори, коментира за "Посоките на делника" лидерът на платформата Мая Манолова:

От началото на миналата година сме свидетели на повишаване на цените на всички основни хранителни продукти и стоки от първа необходимост, като сравнението на средните цени на НСИ към 1 януари 2025 година, в сравнение със средните цени на над 130 търговски вериги, които се обявят на сайта на Министерството на икономиката - показва, че част от основните продукти: яйца, мляко, краве сирене, месо, зеленчуци, на част от тях увеличението е между 20% и 40%. От Нова година, буквално след първите часове, след влизане в Еврозоната станахме свидетели на бум на цените на услугите... И нуждата от законодателни мерки и намеса на държавните институции за контролиране на тези основни цени става вече очеизвадна и за гражданите, и за институциите.

Таван на цените, таван на надценките, връщане на цените в предходен период и забрана за увеличаване и въвеждане на нови такси, това са сред мерките, които са заложени в новия проектозакон:

Законът залага на изцяло европейски механизъм и се прилага в редица европейски държави, а именно - да бъдат предприети мерки в ключови сектори: основни хранителни продукти и стоки от първа необходимост, лекарства, горива, банкови такси, мобилни услуги, както и всички останали услуги, които правителството реши, че се нуждаят от регулация. Мерките, които предлагаме са: предел на цените, връщане на цени към предходен период, като такъв сме посочили 1 януари 2025 година, а също и забрана за увеличаване и въвеждане на нови такси, това най-вече ще бъде валидно по отношение на банките. Създаваме през Закона един гъвкав механизъм, даваме всички правомощия в ръцете на правителството на определен срок, в Закона сме записали 3 месеца, но това може да бъде скъсено, например всеки месец Министерски съвет да определя броя, вида на хранителните продукти и техните цени, като за тази преценка може да използва експертизата на всички контролни органи.

Проектозаконът предвижда едно нововъведение - санкциите да се определят като размер от оборота на търговеца, казва още Мая Манолова:

Предлагаме това, защото една санкция, например от 10 000 лева за една голяма търговска верига е нищо, "бълха ги е ухапала" - както се казва, но за едно квартално магазинче тези 10 000 лева могат да бъдат фатални и да доведат до затваряне. Така че предлагаме процентно съотношение на санкциите и една чисто морална мярка - списък с фирмите нарушителки, т. нар. "черен списък" или "стена на позора" да се обявяват на сайта на Министерството на икономиката, за да е ясно на всеки българин кои са фирмите, които спекулират с цените, кои са търговците, които спекулативно печелят на гърба на българите.

Не липсват и сериозни критики. Икономисти предупреждават, че прекомерната държавна намеса в цените може да наруши пазарните сигнали, да отблъсне инвеститори и да доведе до дефицити. Според Петър Ганев от Института за пазарна икономика, този закон не трябва да бъде приеман, защото суспендира пазарната икономика:

Този закон може да фиксира цени, да връща цени в миналото, тоест той дава толкова неограничени правомощия, че все едно да се върнем 30-40 години назад... Законът е опасен по отношение на пазара, а не просто на търговците, тъй като тук е малко измамно усещането, че от едната страна са потребителите, а от друга - търговците и ако накажем едните, другите ще спечелят. Няма как да спечелят, тъй като, когато разбъркаш пазара, резултатът най-вероятно ще е по-малко продукти които виждаш на рафта.

За Радио Видин видинчани коментираха, че забелязват ръст на цените по магазините. Мненията им относно въвеждането на Закона за регулация е полярно, според някои той е необходим, а според други хората са достатъчен механизъм, който да регулира цените:

Има спекула с цените, определено. Масово се вдигат. Точно от 2-3 януари с 20%-30%...Аз виждам, че има доста разлика с цените. Прави ми впечатление и в хранителните магазини - малките и големите вериги, че навсякъде пише, че няма да се вдигат цените до определен период, а въобще не е така. За мен най-вече КЗП трябва да се вземе под внимание и да търси отговорност... Лично аз нямам преки наблюдения за драстични увеличения, поне там където съм пазарувала, но аз не смятам, че в условията на пазарна икономика е възможно и законово обосновано да се слагат пределни цени на храните.

Законът за "Антиспекулата" бе приет на първо четене в Народното събрание със 160 гласа "За", 23 гласа "против" и 7 "въздържали се" от общо 190 гласували народни представители. Предстои законопроекта да бъде гласуван на второ четене. Ако бъде приет, предстои да се извадят подзаконови нормативни актове, да се оформи списък с хранителни продукти, които по преценка на правителството да имат пределни цени и регламентиран таван на надценки в търговските вериги, коментират още от "Изправи се.Бг." Във вчерашния ден бе обявено, че 20 браншови организации в страната, в сферата на производството, обработката и търговията с храни предупредиха за дефицит на стоки, ограничаване на предлагането и разрастване на сивия сектор, а ако проектът на Закона за цените и надценките бъде гласуван окончателно от Народното събрание. Според тях, определените като репресивни, регулации на цените и надценките представляват извънредна административна тежест, сериозен натиск за компаниите и директен фактор за дестабилизация на веригите на доставка.

Повече по темата, чуйте в звуковия файл.