Евро, евро навсякъде

Евро, евро навсякъде - вече се е промъкнало в джобовете, портфейлите и дори в мислите ни! Когато отидеш на пазара, виждаш как продавачката бързо смята "на око" левове ли, евро ли, а ти стоиш с объркан усмивка, все едно си попаднал в математическа игра.

Видинчани реагират по различен начин: едни още проверяват цените на килограм, защото старата сметка с левове им е по-удобна, а други вече плащат толкова бързо, че касовият апарат едва успява да изкара бележката. Смешното е, че промяната не е само във визията на парите, а и в мисленето ни. Сега се чудим: "А това е скъпо или евтино?" и често отговаряме с: "Не знам, но звучи като… евро".

Децата сякаш се справят по-добре. За тях числата са числа, а монетите - просто бляскави играчки. Някои хора дори разказват, че вече сънуват в евро: събуждат се, проверяват джоба си и се чудят защо не могат да купят кафе с 2,50… лева. Свикването с еврото е въпрос на време, но първите стъпки вече са направени. Може би след няколко месеца ще забравим, че някога е имало левове и ще гледаме на старите монети с носталгична усмивка - като на стар приятел, който вече е на пенсия. А дотогава - да плащаме, да смятаме, да се смеем и да се учим да обичаме новата валута, която вече е част от ежедневието ни.

И така, свикнахме ли с еврото, коментар на видинчани:

"... Отлично, засега няма проблеми. Всички свикват, полека-лека си изчерпват българските пари, така че всеки човек може да свикне... Всичко вече е наред, малко повече търпение и всеки ще си свикне с това... Оправям се. Иначе малко ми блестят монетите и не ги виждам... Добре е. Да сме живи и здрави, ще се оправят нещата. До 20 години ще забравят, че е имало лев... Ами малко е трудно, но ще се свикне... По принцип не съм за евро, но няма как... Не срещам трудности. Свикнах вече... "

Еврото идва не като проста смяна на банкноти, а като промяна в навици, мислене и реакции. Неизбежно е да се стигне до различни казуси и ситуации - левът и еврото се преплитат, стойностите се размиват, а хората търсят опора в познатото. Колкото евро има в обращение, толкова различни истории се раждат около него. Преходът е пъстър: за едни е възможност, за други объркване, за трети повод за недоверие.

Цените говорят на нов език, а хората още мислят на стария. Между курсове, закръгляния и сметки изплува най-важното - не самата валута, а човешката реакция към промяната. В крайна сметка не парите се променят най-трудно, а нагласите. И докато левът отстъпва място на еврото, обществото минава през собствена равносметка - колко струва сигурността, колко струва доверието и готови ли сме да платим цената на промяната.

Ето какво разказва една слушателка на Радио Видин:

"... Казусът е доста обикновен. Предполагам, че е често срещан. При покупка в супермаркета една от продавачките ме беше попитала как ще платя. Аз отговорих в лева и тя ми върна в лева. Следващия ден се случва друго, питат ме как ще платя и аз отговарям в лева, но не бях предупредена, че ще ми върнат в евро. Връщат ми ресто. Трябваше да бъде 9 €, което е около 4, 50 или 4 и 60 € върнаха ми 3 и 60 и казаха, че в евро е толкова. И при което нали аз останах озадачена и си поисках сумата в лева, за да бъдем коректни. Възмущавам се на това, че нещата не са така, както трябва да бъдат в случая. Щях да бъда ощетена, ако наистина не бях погледнала, защото не бях и предупредена, че ще ми бъде върнато рестото във евро. Касиерката каза, че рестото е толкова, след това вече нали осъзна грешката си. И така след лек спор ми върна сумата в лева... ".

Почти месец вече живеем с евро и, честно казано, чувството е като да си купил билет за влак, който тръгва в неизвестна посока - само че билетът е… в евро. Първите дни брояхме всяка стотинка, сякаш е от някакъв нов вид шоколад, който не си опитвал. На пазара гледахме цените и си мислехме: „Ако взема един килограм домати, ще ми останат ли евро за кюфтета?“ - и след това кимвахме на продавачката, сякаш нейната усмивка могат да замени останалите стотинки.

Децата са свикнали бързо. Те дават „евро-монети“ с такова самочувствие, че започнах да се чудя дали не съм аз този, който трябва да се обучава. А аз… аз сънувам касови бележки в евро и се будя с усещането, че някой е превел целия ми джоб, но е забравил да ми каже колко точно съм богат.

Моята любима сцена е кафето сутрин. Казвам: „Едно кафе, моля“ и подавам монетата, а баристът ме гледа, като че съм герой от нова валутна комедия. Понякога дори се шегувам: „Дайте ми и левове, за спомен!“ - но после се сещам, че левовете вече са ретро и вероятно ще се продават на търг след няколко години. Свикването с еврото е като да опитваш нов вкус на сладолед-първо е странно, после започваш да се наслаждаваш, а след време дори забравяш какво е било старото.

Първият месец е приключение, пълен с усмивки, погрешни сметки и „евро-шокове“. Но знаете ли какво? Това е весело, защото пари са пари - а с малко хумор, евро е почти като стар приятел, който е решил да блесне с нова опаковка.