Вероника Динова – млад кинезитерапевт, завърнал се във Видин

В рубриката ни, посветена на хората и техните професии, днес ви срещаме с Вероника Динова - кинезитерапевт, на 26 години от Видин. Тя е от онези млади хора, които доказват, че една професия може да бъде не просто работа, а истинска мисия.

След като завършва средното си образование, Вероника заминава за София, където учи кинезитерапия в Националната спортна академия. Вместо да остане в големия град, тя взема съзнателното решение да се върне във Видин - там, където вярва, че е най-нужна. Вече почти четири години Вероника работи с хора с умствени увреждания. За нея движението е най-доброто лекарство, а всяка малка крачка напред - истинска победа. Работата ѝ е динамична, понякога трудна, но винаги смислена.

Тя казва, че най-важното в тази професия не е физическата издръжливост, а доверието - да намериш ключа към всеки човек, да го накараш да повярва в себе си и в собствените си възможности. Вероника вярва, че хората с умствени увреждания не са различни и не трябва да бъдат невидими. Те имат нужда от подкрепа, разбиране и малко повече търпение. А това, което тя получава в замяна, може да се събере в една дума - удовлетворение.

"Избрах кинезитерапията, защото смятам, че движението е най-доброто лекарство. Винаги съм искала да помагам на хората. Именно така дойде и работата ми с хора с увреждания, защото виждам как всеки един от тях води по една малка битка всеки ден... Няма два еднакви дни. Всичко е много динамично. Работим групово, работим и индивидуално, като се стремим да постигаме конкретни цели според нуждите на всеки човек. Предизвикателствата не са толкова физически – с умората се свиква. По-важното е да спечелим доверието им, за да ни допуснат до себе си. Не винаги им се работи, не винаги са в настроение – както и всеки от нас. Затова е важно да намериш ключа към всеки един... Кинезитерапията им дава самостоятелност. За нас е автоматично да си приготвим храна, да се качим по стълбите или да се облечем сами. За тях това е ежедневна битка. Но когато я спечелят, това им носи огромно удовлетворение. Често умствените увреждания вървят и с физически дефицити. Когато тялото се чувства добре, умът също... Иска ми се хората да знаят, че нашата работа е мост към по-добър и по-нормален начин на живот за тези хора. В центровете и организациите кипи живот – има смях, сълзи и емоции, както във всеки дом. Те имат нужда от подкрепа, обич и понякога от малко повече помощ", разказва Вероника. 

Вероника Динова - кинезитерапевт от Видин, която просто си върши работата. Тук. Всеки ден. С хора, за които движението не е даденост. История, която показва как изглежда тази професия отвътре.

Благодарим на Вероника Динова за това, което прави - и за примера, че доброто има място и тук, у дома.