Почитаме паметта на жертвите на Холокоста

27 януари е Международният ден в памет на жертвите на Холокоста, установен от ООН през 2005 г. Съветските войски освобождават концентрационния лагер Аушвиц-Биркенау на тази дата през 1945 г. Идеята за отбелязването на деня в памет на жертвите на геноцида е да бъдат предотвратени бъдещи зверства.

Терминът "холокост" идва от гръцки език и означава животинско жертвоприношение, предлагано на боговете, при което "holos" (цялото животно) изгаря напълно ("kaustos"). Латинската му форма "holocaustum" за първи път е употребена още в кр. на XII в. при описание на масови убийства на евреи. Дълги години думата е използвана за означаване на масови жертвоприношения или масови убийства.

От 60-те години на XX в. насам значението на думата е геноцид над евреи. За съжаление, около 6 млн. души от тази етнорелигиозна група умират вследствие на нацистката политика. Знае се, че нашата страна спасява своите евреи от концентрационните лагери.

Трябва да се знае, че видинчани имат огромна роля за спасяването на българските евреи, казва Полина Петрова, уредник в отдел "Нова история" в РИМ Видин:

През 1940 г. заместник-председателят на Светия синод Видинският митрополит Неофит написва изложение срещу Закона за защита на нацията. Видинските адвокати,  начело с Кръстьо Ножаров, Иван Чонос и Вълчо Даскалов,  изпращат изложение до министър-председателя на Царство България Богдан Филов против законопроекта за Защита на нацията. Те изтъкват:

„Еврейството в България, никога не е съществувало в конфликт с българската държава. У нас еврейска група няма, у нас има евреи, които всеки поотделно е така духовно и идейно свързан с народа ни и с всички исторически подвизи и жертви на държавата. В стопанския живот тяхната роля е била винаги позитивна и строителна. Еврейската упоритост, методичност и трудолюбие са един велик пример за нас и в областта на научните въпроси, и в областта на стопанския труд“.

След приемането на Закон за защита на нацията през 1941 г. българските евреи постепенно са изключвани от стопанския, културен и административен живот на България. След изселването им от София във Видин идват над 1 400 евреи. Броят на хората в дунавския град се увеличава значително, а налаганите ограничения обричат евреите на полу-гладно съществуване. Храната е само с купони, евреите имат право да излизат само в определени часове. Разбира се, съседите им не ги оставят. Българите пазаруват, носят храна и подкрепят съгражданите си евреи. Имущество и предприятия на евреи от цяла България са конфискувани и продавани на търг, ограничени са възможностите им да работят.

"Без подкрепата на българите щяхме да загинем" - признание, което оцелелите ще повтарят години наред.

Населението в района на Видин е толерантно към еврейското население още от времето на Първата българска държава от VII - XI в. когато няма данни за преследване на евреите у нас. Етническите общности и българите имат равни права. И след Освобождението през 1878 г. в град Видин продължава да съществува и до ден днешен т. нар. „Триъгълник на толерантността“, в който в непосредствена близост се намират: джамията на Осман Пазвантоглу, комплексът от храмове на Видинската митрополия и еврейската синагога.

През 1943 г., когато започва подготовката за депортация, Неофит и духовниците от Синода отново пишат протестно писмо до министър-председателя и до цар Борис III. В него те настояват българското правителство да прояви човечност към еврейското население. Като цяло видинчани проявяват голяма ангажираност и смелост. По този начин те се изправят срещу правителството си и срещу най-силната и репресивна по онова време държавна машина в Европа - нацисткия Трети райх.

Няма пострадали евреи благодарение на застъпничеството на митрополит Неофит и на видинчани сред тях са: д-р Бърни Бончев, бивш кмет на Видин от 1937 до 1938 г., Атанас Минков (брат на офицера Кирил Минков, герой от Балканската и Първата световна война), полк. Рашко Бораджиев (бивш командир на 3 пехотен Бдински полк през 1933 г.), и десетки други, които не са допуснали нито един евреин да бъде изпратен в немски концентрационен лагер.

В протестната акция в България се включват видни представители на Българската православна църква, както и цели обществени организации - Съюзът на адвокатите, Съюзът на лекарите, Съюзът на художниците и др. На 17 март 1943 г. заместник-председателят на 25-ото Народно събрание Димитър Пешев пише писмо против депортирането на българските евреи, подкрепено от 42-ма депутати. С намесата и на обществеността българските евреи са спасени. На 10 март 1943 г. пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и софийският екзарх Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив. 

България има и свой национален ден - 10 март, в който се помни спасяването на българските евреи от депортация през 1943 г., като този ден официално се отбелязва от 2003 г.

Обявен е с решение на Министерски съвет от 13 февруари 2003 г. като Ден на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството.

През 1948 година Израел обявява своята независимост. През същата година от Видин заминават за Израел около 1200 души.

Затова потомците на тези евреи, които живеят в Израел, са поставили през 1998 година паметник на благодарността до Стамбол капия в града в знак на признателност към видинчани.