Защо продължава да поскъпва малката потребителска кошница?

Малката потребителска кошница е поскъпнала с малко над 1% в първия месец на 2026 година, показват данни на КНСБ. През януари продуктите в нея могат да се купят за 58,80 евро. В края на миналата година това беше възможно със 75 евроцента по-малко. От КНСБ отчетоха нарастване на цените и на фризьорските и таксиметровите услуги, както и на охраняемите паркинги. Най-драстично поскъпване на месечна база има при доматите, краставиците и картофите. Освен при зеленчуците лек ръст има и при охладеното пиле, киселото мляко, олиото и яйцата. В малките магазини част от стоките са по-евтини спрямо големите вериги. Разминаване в цените има и в различните области. Във Видин например свинският бут, олиото и прясното мляко са най-скъпи в България. От КНСБ отчитат, че малката потребителска кошница е поскъпнала с 3,6% за половин година. Краставиците са рекордьори - с ръст от близо 62%. Според Виолета Иванова, зам.-директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ, ако продължи този ръст и през следващите месеци, то инфлацията ще излезе извън пределите на прогнозираната такава.

Защо продължават да растат цените? Синдикалистите наблюдават изменението в цените на 20 основни храни и на бензина в над 600 магазина в цялата страна от юни миналата година. За тези 7 месеца стойността на малката потребителска кошница се увеличава общо с 2 евро или над 3% и половина. Президентът на КНСБ Пламен Димитров подчерта за БНР, че в България продължават да се наблюдават едни от най-високите цени за храни от малката кошница спрямо други страни в Европейския съюз.

"Картината леко се мени във времето. По едно време сиренето беше най-скъпо в България, а сега сме леко по-назад. Прясното мляко продължава да е най-скъпо, оризът, като обяснението е трудно да бъде намерено както на международните пазари, така и редица регионални специфики да се отчитат. Брашното също се присъедини наскоро в тази категория, като най-скъп продукт. Досега бяхме горе-долу в средните цени на останалите държави. Олиото е традиционно в тази позиция."

Какво показват още данните на КНСБ? Разговаряхме и с Любен Любенов, областен координатор на КНСБ за област Видин.

"Ние постоянно следим потребителската кошница, като голямата потребителска кошница е на всеки три месеца, а за малката потребителска кошница всеки месец провеждаме такова изследване. Малката потребителска кошница през януари достигна едни европейски цени, даже успя и да ги надхвърли. При заплатите, за съжаление, нещата не са по този начин - опитваме се, борим се, но нещата не са толкова лесни. Достигнахме едни европейски цени, даже и ги надхвърлихме, като у нас са най-високите цени на прясното мляко, олиото и ориза. По отношение на другите стоки, които наблюдаваме, пак сме в челната петица. По покупателна способност сме на последно място в Европейския съюз, за съжаление."

Какво казват заетите в търговията с хранителни стоки в Северозапада? Разговаряхме с Ирена Богданова, служител в голям хранителен магазин във Видин:

"Проблеми винаги има, добре започнахме годината. Бяхме подготвени за еврото специално. Все още хората, обаче, не са наясно с парите. Има увеличение на цени, има си основни храни, които се увеличават, въпреки че не би трябвало да е така. Доставните цени растат и това прави впечатление. Касиерките се справят, компютрите са настроени да показват и в евро, и в лева, и те тепърва се учат да работят с новата валута."

Попитахме видинчани поскъпват ли цените в търговската мрежа в крайдунавския град в началото на годината.

"Всичко поскъпна, само заплатите не се качват нагоре. Според мен всичко е вдигнато нагоре и всички закръглят нагоре, не надолу. Върви си инфлацията, а само заплатата не се вдига... Ние, възрастните хора, нали знаете, че много не пазаруваме. В големите вериги ходя, цените растат, те си закръгляват някои неща, работим със стотинки. Няма вече левове, има едно евро... Аз съм на принципа нищо да не купувам, защото съм се заредила горе-долу. Синът ми е в Стара Загора и ме зарежда, като си дойде. Само хляб и мляко си купувам, но повишение има. Няма спор за това. Сега, като останем само на евро, не знам какво ще стане."

За коментар потърсихме и Велизар Енчев от Обединени пенсионерски съюзи, който бе един от главните инициатори на бойкотите на големите хранителни вериги в началото на миналата година.

"Това, което става е поредното демонстративно нежелание на управляващите да приемат един закон, предложен още през лятото на 2025 година, който влезе в деловодството на парламента, но близо шест месеца не беше вкаран в пленарна зала... Има пряка връзка между инфлацията и влизането ни в еврозоната. Днес Фискалният съвет ни казва, че няма никаква връзка между приемането на еврото и увеличаването на инфлацията. Това няма отношение към Закона "Антиспекула", но той иска да предотврати точно това - безконтролното вдигане на цените от търговските вериги и от всички. Най-страшно е вдигането на цените на услугите... Няма изход от ситуацията, според мен, защото гражданите не бяха достатъчно активни в съпротивата си против приемането на еврото."

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.