неделя, 1 февруари 2026, 08:00

Митарят и фарисеят

Митарят и фарисеят

СНИМКА: hristianstvo.bg

Размер на шрифта

Неделята, в която се намираме днес е Шестнадесета след Неделя подир Въздвижение - на Митаря и Фарисея.

 

"Митарят дошъл в храма и стоял по-назад, до входа. Той знаел, че стои там осъден. Знаел, че по мерките за справедливост за него няма надежда, защото не е причастен на Царството Божие; той бил извън царството на правдата и праведността или царството на любовта, защото не принадлежал нито на първото, нито на второто. Но в жестокия, уродлив живот на насилие, какъвто бил неговият, той бил научил нещо, за което праведният фарисей нямал и представа.

 

Митарят разбрал, че в света на съперничеството и хищническите взаимоотношения, на жестокостта и безсърдечността единственото нещо, на което човек може да се надява е милосърдието, състраданието; неочакваната и невероятна проява на човечност, която не се корени в изпълнението на дълг, нито в естествения ред на отношенията и която би спряла за малко закономерностите на жестокост, насилие и безсърдечност в ежедневния живот. Митарят, бидейки изнудвач, лихвар, хищник и какво ли не, от личен опит знаел, че има моменти, когато без никаква причина /защото това изобщо не се вписва в светския мироглед/ той изведнъж ще опрости нечий дълг, защото сърцето му е трепнало и е станало уязвимо; или пък няма да прати някого в затвора, защото лицето на онзи човек му е напомнило нещо, или пък звукът на гласа е докоснал сърцето му.

 

В това няма логика; то не се вписва нито в светския начин на мислене, нито в обичайния му начин на действие. Намесва се нещо, на което той не може да се възпротиви. И сигурно митарят е знаел колко често самият той е бил спасяван от окончателна катастрофа, благодарение на тази намеса на неочакваното и невероятното – на милостта, състраданието, прошката. И ето, той стои в църковния притвор, знаейки, че вътрешността на храма е място, където обитават праведността и любовта Божия, към които той не принадлежи и където не може да пристъпи. Но също така знае от опит, че невероятни неща се случват и затова казва: "Помилуй! Наруши законите на справедливостта, наруши законите на религията, слез милостиво при нас, които нямаме право нито да бъдем простени, нито да бъдем пуснати да влезем". Мисля, че това е отправната точка, от която неизменно трябва да започваме нашата молитва.

 

Вероятно помните двата откъса от апостол Павел (1 Кор. 15:43; 2 Кор. 12:9), където той казва: "Силата Ми в немощ се проявява". Тази немощ няма нищо общо със слабостта, която показваме, когато грешим и забравяме Бога. Това е такава слабост, която означава да бъдем напълно прозрачни, да се предадем изцяло в ръцете Божии и да се оставим да бъдем като глина в тях. Само че ние обикновено се опитваме да бъдем силни и пречим на Бога да прояви Своята сила.

 

Спомнете си как са ви учили да пишете като малки. Майка ви е хващала ръката ви, слагала е молив в нея и е започвала да я движи. Тъй като изобщо не сте знаели какво смята да прави, вие сте отпускали напълно ръката си в нейната. Когато детето си въобрази, че е разбрало и се стреми "да помага", всичко тръгва наопаки. Ето какво имам предвид, когато казвам, че силата Божия се проявява в немощ. Или вземете корабното платно: то може да улови вятъра така, че да понесе целия кораб само защото е податливо. Ако вместо платно поставите здрава дъска, нищо няма да стане – слабостта на платното го прави чувствително към вятъра. Желязната ръкавица е здрава, но колко малко може да се направи с нея, а хирургическата ръкавица е едва забележима, не се усеща, къса се без усилие, но благодарение на нея "умната" ръка на хирурга прави чудеса… И това е едно от нещата, на които Бог постоянно се стреми да ни научи - да заменим въображаемата и нищожна, анархична наша "сила" с крехкост, гъвкавост и пълно себеотдаване в Божиите ръце."

 

Митрополит Антоний Сурожки

 

В рубриката "Съвременна Библия" – суеверие означава "вяра всуе", т.е напразна вяра. Може да е празна, но пък от край време е популярна. Бог, който ни е създал определено очаква да изживеем живота си с вяра, но не празна и популярна, а чиста и истинска.

 

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.