Касовата бележка като огледало на приоритетите ни

В днешно време приоритетите ни рядко се обявяват на глас. Те не се изписват в бюджети, не се признават в разговори и почти никога не звучат добре, когато ги кажем директно. Вместо това, те се виждат в дребните решения на ежедневието - в касовите бележки, в навиците, в оправданията. „Нямам 250 лева за спорт.“ Чуваме го често. Фитнесът е скъп, плуването е лукс, йогата е „за хора с пари“. Здравето ни остава на изчакване - за друг месец, за по-добри времена, за когато „се стабилизираме финансово“. Но същевременно имаме пари за цигари. Всеки ден. Без прекъсване. Защото „не можем без тях“. Те не са разход, а необходимост. Пристрастяването умело се маскира като нужда, а грижата за тялото - като излишен разкош. „Нямам 200 лева за изследвания.“. Здравето пак чака. Лекарят може да почака. Болката ще мине. Умората е от работа. Симптомите - от стрес. Но идва петък вечер и изведнъж сметката се подрежда сама. Има пари за ресторант, за алкохол, за „да се отпуснем малко“. Защото сме го заслужили. Защото животът е тежък и трябва да си доставим удоволствие - тук и сега. Нямаме спестени пари за инвестиция, но 2000 лева за нов телефон - задължително. 700 лева за обучение-няма шанс, 700 лева за нова чанта- това е подарък за мен.

Играта на приоритети в днешно време звучи все по-често по този начин. Къде бъркаме и кои са важните приоритети, в които да инвестираме ще ни разкаже психологът Нанси Христова:

"Приоритетите са нашите реални избори, те са нашите намерения. Те се виждат не в това какво казваме, а в това къде отива нашето време, нашите пари, нашата енергия. Изграждаме ги чрез навици, чрез емоции, тъй като ние често избираме облекчението пред смисъла и чрез околната среда...В психологията говорим за полезни и вредни приоритети, като полезните ни носят стабилност в дългосрочен план, като здраве, сигурност, смисъл, вредните могат да ни дават кратко облекчение, но ни взимат повече от колкото ни дават. Например една цигара ни успокоява за пет минути, спестяването не носи допени веднага, но носи спокойствие след време."

Как видинчани разпределят приоритетите си, за какво най-често не им стигат време и пари и защото все по-често мислим в краткосрочен, а не в дългосрочен план, проверихме с анкета:

"В този материален свят наистина е много често срещано, но ако става въпрос за мен, моите приоритети отдавна не са такива. Може би на по-младите хора или по-незрелите. Обикновено приоритетите трябва да бъдат здраве, някакво личностно развитие... Според мен тези неща не са собствено мнение, а е наложено. Това е като онзи виц, да теглиш пари, които нямаш, за да купиш неща, които не са ти нужни, за да впечатлиш хора, които не се интересуват от теб. Аз си мисля, че повърхностните неща, рано или късно се обръщат против теб."

Не става дума за морал. Не е въпрос на това кои хора са „добри“ и кои - „безотговорни“. Тук въпросът е за едно общество, което е уморено. Което отлага бъдещето, защото настоящето е твърде натоварено. Което избира болкоуспокояващото пред лечението. И може би най-тъжното е, че често го осъзнаваме. Знаем, че 250 лева за спорт са инвестиция, а не разход. Знаем, че 200 лева за здраве могат да ни спестят хиляди по-късно. Но въпреки това избираме друго, защото сме хора - уязвими, зависими, търсещи малко лекота в тежкия свят.

Повече може да чуете в звуковия файл.