Любен Добрев: Ние сме държавата и от нас зависи да си решим проблемите

Моят събеседник в "Калейдоскоп" е Любен Добрев. Повечето видинчани го познават като учител по история- работил е в ПГТ "Михалаки Георгиев" 35 години. В по-късните години го познаваме и като социолог и политически анализатор.

Роден е през 1957 година в Перник. 

Родът на майка му се преселва от Босилеградско в България през 1945 година и се установяват в Перник. Там през 1957 година е роден и Любен Добрев. Семейството му се премества във Видин през 1967 година, по времето, когато започва строежът на ТЕЦ Видин към Химкомбината, който се изгражда по това време.

Когато родителите му идват във Видин, Любен Добрев е на 10 години, първо учи в "Зеленото училище", след това в Шесто основно, а средното си образование завършва в Механо Техникума във Видин. Започва работа в Завод за резервни части и нестандартно оборудване. Работи известно време като стругар, след което решава да продължи образованието си.

Избира да кандидатства с любимия си предмет- история. И тук има голям късмет- успява да се класира да учи в чужбина. На 1 септември 1979 година се записва като студент в Московски хуманитарен университет специалност "История и обществознание". За студентските си години говори с много вълнение, казва, че са незабравими, изпълнени с много учене, работа и израстването му като личност.

Връща се във Видин и започва работа като първи секретар на Окръжния комитет на Комсомола. Продължава в Окръжния съвет на Профсъюза, после в "Местна промишленост и битови услуги". Най-много години работи като учител по история в СПТУ по облекло и хранене "Вела Пискова", днес Професионална гимназия по Туризъм "Михалаки Георгиев" Видин.

Има и хоби - да шие гоблени и да лови риба на Дунав. Като млад е бил активен турист. Обича да изкачва върхове, любимата му планина е Пирин, но обича и западната част на Стара планина, Белоградчишките скали.

Днес помага в отглеждането на двамата си внука, грижи се за майка си и за кучето си- Йоркширски териер.

ВИДИН

Чувствам себе си видинлия! Тук са всички мои приятели, съзнателните ми спомени, каквото се сетите, лично аз се чувствам 100 % видинлия, страшно си харесвам града и почти съм влюбен в него, независимо от всичките му кусури.

МОСОКВСКИ ХУМАНИТАРЕН УНИВЕРСИТЕТ

Изключително съм щастлив, че имах възможността да завърша в един престижен университет, там учеха студенти от 86 държави, и това ми даде възможност да се запозная с представители на различни култури. Винаги ми е била интересна културата на даден народ. Имах великолепни преподаватели. Това, което страшно много ми харесваше, че няма дистанция между преподаватели и студенти. Няма да забравя първата ми курсова работа, която трябваше да напиша. Темата беше "Българо-руските отношения преди Кримската война". Никаква информация отникъде. Отивам при професорката ми и й казвам, че не мога да намеря информация. Тя ме заведе при един от водещите историци, академик Минц. Човекът ми извади от личната си библиотека 7-8 книги и ми каза:"Ето това чети!". Даде ми ги, а те бяха издания стари. Прибрах се в общежитието и започнах да чета книгите, за да си напиша курсовата работа. Такова беше отношението на преподавателите към нас. Няма момент, в който да ти откажат.

ПРЕПОДАВАНЕТО

Тази работа е изключително интересна, тъй като ти работиш с нещо, което все още може да се моделира. тоест можеш да влияеш по някакъв начин, можеш да оформяш някакви човечета, ако искаш. Другото, което е, че това са изключително прями хора. Това, което си мислят, това ти казват, което е изключително добро качество. И когато виждаш, че това става по-добро и от тебе, удоволствието е пълно. Най-трудното нещо беше бюрокрацията. Защото не ти остава време да работиш с децата. Нещата вместо да се влошават, стават безнадеждни... Смениха се много правителства, министри и в крайна сметка - продуктът, който излиза, не е особено качествен. Винаги съм се опитвал да им казвам на своите ученици и да ги науча да разсъждават, да мислят...

СВЕТЪТ

Това не е онзи свят, който познаваме, това е друг свят, потребителски,  материалистичен. Забравихме човешките отношения, гръбнака на онова общество, т.нар. средна класа, тя изчезна. Проблемът в момента е следният - имаш много тънък слой много богати, нямаш средния сегмент и всичко останало е на ръба на оцеляването. Ами това не може да е нормално. И това не е само в България. И това е благодарение на идеята "Златният милиард" на глобалистите, че светът е малък за 7 млрд. души...

Чуйте повече в звуковия файл.