Дори в условия на затопляне зима има

След 2012 година затоплянето през зимния сезон се ускорява, а промените в снежната покривка се проявяват различно в отделните региони.

"Тенденцията е на затопляне през последните десетилетия, особено през последните 15 години се е ускорил този процес, като това важи и за трите зимни месеца. Въпреки че картината е малко по-различна на всеки един от тях, а при снега всъщност са интересни промените. Като цяло последно време, последните две десетилетия снегът намалява, макар че по-рано е бил нараснал, но там данните са малко по-оскъдни", каза Николай Петков- автор в Климатека, завършил е магистратура специалност "Метеорология“" във Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

При снега това, което се забелязва е, че последните години чувствително е намалял, но в един по-дългосрочен план. От друга страна, ако сравним 1991 година, този период броят на снежни дни в годината със средното за предишния 30- годишен период, 1961 - 1990 за някои станции има нарастване на броя дни със сняг, но това е защото зимите от деветдесетте на този век са били по-снежни. Анализът показва, че последните години е доста по-малко, но важно е и качеството на снега, не само колко дни ще има снежна покривка.

"Сега, това като виждаме и в момента показва, че дори в условия на затопляне зима и то сурови зимни условия има и не бива да не оставяме неподготвени за тях. Но те не оборват това, че има процес на затопляне и в България, и в света също", допълни Николай Петков.

Последната година беше третата най-топла година. Като другите две предишни най-топли са тези преди нея и последните три години все още са рекордно топли на световно ниво. Това затопляне няма как да не подмине и нашата страна.

Николай Петков разглежда данните от 14 станции, за които има от 1964 до 2023 година информация за температурата от различни места в страната и средно за тях общо. При месец декември е имало захлаждане в края на миналия век, но последните две десетилетия се затопля, като особено чувствително е след 2013 година. Той е най-слабо затоплящият се месец за два 30- годишни периода: 1961 и 1990 и 1991-2020 година. Януари месец е по-равномерно затоплянето, но и за този месец се е ускорило затоплянето последните години, докато през февруари донякъде прилича на декември картината, но там е много рязко затоплянето последните години, според данните от станциите.

Тенденцията, според повечето климатични модели, е че ще продължи затоплянето с още 2 градуса за този сезон, валежът ще нарасне, но предвид, че температурата нараства най-вероятно все по-голям дял на този валеж ще бъде от дъжд, а не от сняг, но въпреки това ще си остане опасността от опасни явления, включително и зимни такива, посочи Николай Петков:

"Аз това, което виждам като най-висока риск за топлата зима е, че примерно развиват се земеделските култури преждевременно края на зимата, началото на пролетта и после идва късна слана, застудяване, както стана април миналата година и загиват огромен процент от овошките или други земеделски култури, ако има по-малко сняг, това влияе и на водните запаси, тъй като вместо да се топи равномерно снегът, който да подхранва реките, има по-голям риск от засушаване."

С нарастването на зимния валеж се очаква летният да намалее.

Цялото интервю с Николай Петков може да чуете в звуковия файл.