Общуването у дома - ключ към разбирателството

Навън е студено, вятърът свири и ледът хруска под краката, но у дома… у дома е топло, мирише на чай и уют. Зимата ни събира у дома, а Денят на влюбените тихичко чука на вратата - напомня ни, че дори най-дългите връзки имат нужда от малко приказки, смях и дори малки кавги за това кой ще измие чиниите. И все пак, колко време прекарваме в разговори с телевизора и телефона, вместо с човека срещу нас?

Говоренето сближава, кара ни да се разбираме и понякога ни учи на търпение (или на тънката наука да слушаш без да прекъсваш). И така, вместо да спорим дали сериалът е по-добър от мача, можем да открием кои теми ни карат да се усмихваме, да мечтаем и… да планираме следващото си малко домашно приключение. Защото в края на деня, най-топлото място не е това до радиатора, а разговорът с човека до теб. Но какви разговори трябва да водим? Темата коментира сексологът и психолог Вили Кръстева:

" ...От изключително голямо значение е общуването, но трябва да има яснота, че не битовите разговори, а емоционалната дълбочина е от изключително голяма важност... Любопитство, интересът към хоби и вълнение или преживявания на другия - това е важно... Моята препоръка е да има поне 15 минути, в които да има комуникация. Фейс то фейс, очи в очи, без телефони, без телевизия, без външните фактори... Излизанията с различен кръг на приятели или даже компанията от собствения му пол на този човек - това също е важно при комуникация... ", обясни Вили Кръстева.

Общуването с партньора е като магическа подправка - добави го и всичко става по-вкусно. Навън може да е студено и мрачно, но у дома топлината идва и от думите, споделени с човека до теб. Дори малките разговори за бита са като искри, които поддържат огъня на връзката жив. Говоренето е и начин да се разберем по-добре, да споделяме мечти, да се смеем заедно и понякога да се караме малко - защото дори малките спорове имат вкус, когато завършват с прегръдка. Комуникацията ни помага да строим доверие и да чувстваме близост, която телевизорът и телефонът никога не могат да заменят, коментира психологът Ирина Дамянова:

" ...Говорим за нещо, което всички правим, но рядко си даваме сметка как го правим, а именно - как общуваме у дома. Не за това дали си разменяме думи, а дали изобщо се срещаме и разбираме като хора с най-близките си. В много домове има говорене, но няма комуникация, има звук, но няма свързаност. Има съвместно прекарване на време, но няма споделяне на вътрешен свят, често казваме: "Ние сме заедно". А всъщност сме просто в едно пространство. Много семейства живеят с тихото убеждение, че са достатъчно време заедно, правят достатъчно неща заедно. Те прекарват време в една стая - вечерят пред телевизора, гледаме филми, гледаме сериали, обсъждаме кой какво трябва да направи утре, кой ще вземе детето, кой ще плати сметките, кой е уморен. На пръв поглед това изглежда нормално, дори много добре, функционално и точно това създава илюзията, че връзката е жива. Истината обаче много често е по-тиха и много по-болезнена, защото хората са заедно физически, но много често са вътрешно сами... Трябва да разберем кои са реалните нужди на партньора ни, знаем ли какво го плаши. Знаем ли какво го изтощава. Знае ли се какво премълчава или какво трябва да се свърши утре. Истинската комуникация в едно семейство и между хората въобще започва там, където можем да поемем риск да бъдем уязвими. Нека да има големи разговори с дълги задълбочени обяснения. Нека домът бъде мястото, на което може да бъде себе си, мястото на което знаем, че има право на глас като личност, мястото, на което знаят, че чувствата, усещанията му и мислите му няма да бъдат критикувани или обезценени... Истинският въпрос тук не е дали си говорим у дома, а дали всъщност наистина се познаваме и дали знаем страховете си. Дали можем да чуваме другия дори в тишината и да може да го предразположим за това да се почувства сигурен и достатъчно разбран и приет, за да може да има истинска комуникация... "

Какво мислят видинчани по темата за общуването проверихме в анкета:

"...Говорим как е минал денят и не е скучно. Има и други неща... Различни неща, за политика и въобще така за разнообразие... Всеки споделя как е прекарал деня, как са били нещата при него. Има място и за романтика... Политика коментираме. Е, романтиката, като се навечеряме и си изпием ракията, идва и тя... ".

Заключението: Говорете, смейте се, задавайте въпроси, слушайте и споделяйте - това са малките магии, които превръщат един дом в истински уютен свят, пълен с любов и разбиране.