Любомир Йорданов: Не трябва да късаме връзката си с природата и хората!

В "Калейдоскоп" ни гостува Любомир Йорданов - известен журналист, дългогодишен кореспондент на вестник "Труд" за област Монтана. Успоредно с журналистическата си дейност, пише стихове и разкази. Последната му книга с разкази е "Децата на дивите гъски" .

Не се смята за писател, определя себе си като пишещ човек.

Любомир Йорданов е роден през 1958 г. в село Долни Цибър, близо до град Лом, но израства в село Станево. Родителите му са земеделци, а дедите му се занимават с риболов. Детството му е спокойно и щастливо- почти идилия, както той определя онова недалечно време. В село Станево учи до 5 клас, след това учи в Лом, където завършва авторитетната гимназия "Найден Геров". Проявява интерес към литературата, убеден е, че това е неговото призвание. Затова и съвсем естествено завършва Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий", специалност "Българска филология”.

Започва работа като учител в Лом. През 1987 година е избран за секретар на Дружеството на писателите в Монтана. Тогава председател е Йордан Радичков. "Това е поредният голям късмет, който извадих в живота си!" споделя той.

С настъпването на промените 1989 г. започва работа като журналист във вестник "Демокрация", продължава във вестник "24 часа". От 1997 г. е кореспондент на вестник "Труд" за област Монтана.

Успоредно с това не престава да пише. Издава стихосбирките "Присъствие на вятър" (1987), "Още любов" (1992), "Изгубена земя" (1999). Автор е на книги с документална проза: "Пътешествие из Див/н/ия Северозапад" (2004), "Рибарски истории от Дунав" (2008), "Ловни истории от Балкана до Дунав" (2013), "13 истории", "Децата на дивите гъски" /2024/.

Днес живее в град Лом.

СТАНЕВО

Отраснах много щастливо и спокойно в Станево, израснах в една идилия може би, на която беше сложен край в началото на 60-е години, когато закриха училището. За мен разрухата на селата и тяхното обричане на гибел започна в ония години, когато закриха селските училища, които бяха пълни с деца. Но тогава се строяха огромни заводи и хората от село започнаха да се пренасят от селата към градовете, за да работят там... Този корен се късаше, то беше една мъка... Аз също започнах училище в Лом, в гимназията "Найден Геров"... Станах гражданин, но селското си остана в мен винаги! А моите родители всяка събота и неделя си ходеха на село, за да работят в двора, в градината, няма седмица, в която да не отида там. Аз съм го запазил този дом и след тях. Ако пропусна да отида на село, чувствам се ужасно, отивам си за ден -два, зареждам батериите и така. Родовият корен при мен не е прекъснат... Всичко това влияе- въздухът, природата, Дунава. Дунав има в Лом и във Видин, но Дунавът край моето село е различен! Това е моят Дунав, Дунавът, в който съм се къпал, в който съм хванал първия уклей.

КНИГИТЕ

Ние пътувахме с книгите... В това село имаше огромна библиотека, която аз за 10 години изчетох цялата. И всъщност чрез нея аз и моите връстници пътувахме из България, по света, опознавахме го. И може би това предопредели да се занимавам с книгите и словото. Защото за мен словото беше всичко - то ми даваше прозорец, то ми даваше пътен билет, то ми даваше приключения. Четенето и знанието помагат на всеки.

ПИСАНЕТО

Писането за мен беше висока летва, но не мислех, че мога да я превърна в смисъл на живота си. Записах "Българска филология" и там попаднах в едно огнище на знание, култура, на идеи. Заварих едно гнездо от мислещи млади хора, от преподаватели, които бяха пълни с идеи, имаше литературен кръжок "Емилиян Станев"... Тези 4 години ми дадоха един мотор, който двигател ме движи и досега. Всичко, което научих, идва оттам. Търновският университет беше невероятна школа.

ЖУРНАЛИСТИКАТА

Промените ме вкараха в журналистиката. След промените изведнъж се появиха много свободни вестници, в които човек можеше да пише това, което мисли, без някой да му слага ограничения, тогава кандидатствах и започнах работа във вестник "Демокрация". Бяха невероятни години, беше в милионен тираж... Бях редови репортер и отговарях за целия Северозапад. Пътувах денонощно - от Врачанския Балкан до видинските села на границата, пишех за абсолютно всичко, за всички промени, които ставаха. Не беше лесно, но имаше един огромен ентусиазъм и енергия. Не ми е тежало въобще... Журналистиката първо, ме научи на дисциплина, научи ме да дисциплинирам мисълта си, да внимавам за думите, и най-вече - даде ми страхотен жизнен опит. Срещах се с всякакви хора - политици, хора на изкуството, обикновени хора. Съвет към всички- човек трябва да сменя това, което работи, когато усети, че е влязъл в коловозите, че прави рутина. Най-хубавото е, когато човек превърне хобито си в професия.

ОКРЪЖЕН СЪД МОНТАНА

Намерих дейност, която е близка до журналистиката- връзките с обществеността. Това също бяха хубави години, защото видях живота от друг ъгъл, видях живота от обратната страна, от тъмната му страна.

ИСТОРИИТЕ

Журналистиката създаде моите истории. Журналистът създава репортаж с кратък живот, до днес или до утре... Но когато се сблъскам с хора, които надхвърлят ежедневното и обикновеното, и събития, които слагат свой отпечатък и върху утрешния ден- започнах да ги събирам тези истории и реших, че най-добре е те да бъдат оформени в книга. Така създадох няколко книги. Много се радвам на една от първите, тя е "Рибарски истории от Дунав” и включва около 10 очерка за стари потомствени дунавски рибари. Още една книга направих -  "13 истории", тя е за интересни личности... Тя излезе малко след като приключих журналистическата си кариера.

СЕВЕРОЗАПАДЪТ

Това е една изконна българска земя с изключително дълбоки корени и каквото и да й се случва, няма начин да не оцелее. ние притежаваме всичко, за да оцелеем. Ние сме като една малка държава - имаме река, с най-бърз достъп до запада, ние имаме планина, едно малко море- язовир Огоста, имаме прекрасна земя, изключително богата и имаме работливи хора... Понякога са несгодни и толкова криви, толкова много са лъгани и гледат изпод вежди, наострено... Надявам се това да се използва. Ако ние не го използваме, вероятно някой друг ще го оцени и ще го ползва...

В звуковия файл чуйте повече за хобитата и възгледите за живота на Любо Йорданов, както и някои от историите и хората, за които пише в книгите си.