Яна Давидова в Деня на стоматолога: Трудности, вдъхновение и професионален път

Днес, 9 февруари, който се отбелязва като Ден на стоматолога, ще ви срещнем с една млада зъболекарка от Видин, която прави смелия избор да учи и да гради бъдещето си в чужбина, без да губи връзката с дома.

Това е Яна Давидова – на 27 години, завършила стоматология в Букурещ, в най-големия държавен университет в Румъния – университет "Карол Давила". Нейният път в северната ни съседка започва през 2017 г. в Крайова, където прекарва една година, за да усвои езика, тъй като обучението ѝ е изцяло на румънски. Преди това Яна завършва Английската гимназия във Видин. Днес живее и работи в румънския град Сибиу, където вече прави първите си професионални крачки като стоматолог. Макар да има корени в едно от влашките села във Видинско - Кутово, румънският език в началото ѝ е бил напълно непознат – още на първата лекция по анатомия се чудела как се казва "кост" на румънски.

Днес Яна вече лекува пациенти, учи постоянно и върви уверено по пътя на професията. В разговора ни с нея ще разберете какво я е накарало да избере стоматологията, как се справя с носталгията по дома и как вижда бъдещето си.

Стоматологията, определено, не беше любов от пръв поглед. Известно време се колебах, имах доста разговори със семейството ми, в които редовно заявявах: "Аз се отказвам, аз ставам човек на изкуството". Но, за щастие, артистичните ми наклонности останаха само като хоби и завърших стоматология. Въпреки драматичните монолози и диалози, финалът е доста щастлив и това се оказа един от най-точните ми избори. Научи ме на дисциплина, търпение и постоянство. В момента, мога да кажа, че това е моето призвание. Работя с огромно желание и искам да бъда сред най-добрите. Благодарна съм на семейството ми за подкрепата, най-вече на майка ми.

Най-трудно за Яна е да балансира между новата среда и носталгията по дома.

Прибирах се често във Видин и до днес го правя — около 340 км са все пак. Понякога се прибирах заради близките си, но в повечето случаи заради мен самата, защото нищо не лекува носталгията и умората по-добре от дома и родното място. Научих се да пазя връзката с корените си, което ми помага да съм адаптивна и естествена при работа с хора. Румъния ме научи да се справям самостоятелно, а Видин ми напомня коя съм.

Един обикновен работен ден на млад стоматолог протича така:

Предизвикателствата са повече, но денят изисква внимание, отговорност и желание за развитие. Освен работата с пациенти, наблюдавам по-опитни колеги и постоянно инвестирам в образованието си чрез курсове и симпозиуми. Удовлетворението е голямо, когато усещаш, че ставаш по-добър всеки ден. Балансът между професионалния и личния живот е много важен за мен.

Изборът на Яна да стане зъболекар не е случаен – той идва от смелост, упоритост и желание да помага на хората. От Видин до Румъния, тя следва мечтата си и показва как с постоянство и труд може да съчетава професионално развитие и любов към родното място. И в Деня на стоматолога честитим празника на всички, които се грижат за усмивките ни – защото, както сподели Яна, второто, което хората забелязват след очите, е усмивката. Затова грижата за зъбите ни е толкова важна – за здравето, за самочувствието и за начина, по който се представяме пред света.