Имат ли място непълнолетните в социалните мрежи

След примера на Австралия, която в края на миналата година забрани ползването на социални мрежи за деца до 16-годишна възраст, новата забрана стъпва и в Европа. Преди дни Испания също обяви, че ще предприеме такива мерки. На ежегодната Среща на върха на правителствата в Дубай испанският премиер Педро Санчес обяви новата мярка, която правителството си поставя за цел да защити непълнолетните в дигиталното пространство, което според него е препълнено с опасности като зависимост, порнографско съдържание, манипулации и насилие.

Какво предвижда мярката? Новите правила ще искат социалните мрежи да изградят ефективни системи за проверка на възрастта, които да гарантират, че никой под 16 години не може да създаде акаунт или да използва платформите. Това надхвърля сегашните практики, в които много услуги разчитат на просто въвеждане на дата на раждане - често без реална проверка. В допълнение, планирани са законодателни изменения, които да оставят социалните медийни компании юридически отговорни за разпространението на незаконно съдържание и за алгоритмичните практики, които могат да допринасят за зависимост и манипулация. Имат ли място децата до 16 години в социалните мрежи и как влияе престоят им там - по този въпрос разговаряме с детския психолог Надежда Евгениева:

"Темата е спорна и отговорите не са еднозначни в повечето случаи. Бих казала, че ефектът на социалните мрежи не е еднакъв за всички деца. Много зависи от това на каква възраст са, какъв темперамент и семейна среда имат. Въобще, има фактори, които правят ефекта различен. Едно дете може да е например 20 минути в ТикТок и да излезе абсолютно сринато психически и емоционално да не се чувства добре, докато друго дете да престои онлайн в същата мрежи дори 40 минути и то да излезе от там съвсем спокойно и да не се чувства натоварено... Като психологически рискове, основно бих посочила нарушението в съня и хроничната умора, неподходящото съдържание за възрастта, контактите с непознати, мними профили и възможност за кибер тормоз и онлайн унижение."

Според нея родителите трябва да заемат ключова роля в използването на социални мрежи от техните деца:

"Определено родителите би трябвало да имат роля. Те трябва да бъдат не абсолютно забраняващи и ограничаващи, а по-скоро да са в ролята на "треньори по самоконтрол". Тоест, да се опитат да изградят правила, които да защитават съня и ученето на детето, да наблюдават поведението и ефекта, който има времето, прекарано в социалните мрежи, а не само да отчитат чисто като минути колко е то."

Как се приемат обсъжданите на световно ниво промени за ползването на социалните мрежи? Трябва ли да има възрастово ограничение и контрол? На тези и още въпроси потърсихме отговори сред ученици и родители:

"Може би е редно, но с контрол на родителите... Ако в Испания искат да ги забраняват - нека ги забраняват. В България си е позволено и аз си го харесвам това. Ако дойде и тук това - няма да бъде прието... Имам дъщеря на 13 - не е вариант да ѝ взема телефона. Тя започва да мисли всякакви други варианти - с приятелките си, те имат телефони... Според мен трябва да ползват социалните мрежи и подкрепям забраната... Трябва да има контрол, ако се спрат, децата ще бъдат в пълно затъмнение и няма да знаят нищо, а така поне ще знаят, но да се контролира."

В Световния ден за безопасен интернет, 10 февруари, проучвания на Дигиталния център за безопасен интернет показват, че голяма част от потребителите се сблъскват с нежелано съдържание и опасности онлайн. Консултативната линия 124 123 и онлайн чат към нея остават единствени у нас за целенасочена подкрепа към деца, изправени пред опасностите за подрастващите в дигиталния свят. През 2025 година линията отчита по-висок дял обаждания от родители и учители, които търсят помощ заради конкретна проблемна ситуация. От всички обаждания 42% са от родители, което е увеличение от 16% спрямо 2024 година. Това показва нарастваща осведоменост и проактивност на родителите, които търсят професионална подкрепа преди проблемът да ескалира. Тийнейджърите от 11 до 18 години са втората по големина група с 40% от обажданията. За втора поредна година нараства и делът на учители и професионалисти, работещи с деца, които сигнализират за проблем и питат за съвет. Една от най-честите опасности е кибер тормозът, друг сериозен риск е уязвимостта на личните данни. Как да предотвратим подобни рискове научаваме от системния администратор Теодор Балъкчиев:

"Сред най-честите онлайн рискове са слаби или еднакви пароли навсякъде, доверяване на съмнителни имейли и автоматично „цъкане“ на линкове, без да се провери подателят. Много хора също запаметяват паролите си в браузъра, което крие рискове, особено при споделени компютри. Личните ни данни имат реална стойност и затова трябва да ги пазим. Това означава да споделяме по-малко информация онлайн, да използваме силни и различни пароли, да не ги запаметяваме в браузъра и да бъдем много внимателни с имейли и линкове."

Примерът на Испания за забрана на социални мрежи от непълнолетни не е изолиран. Други европейски държави като Франция и Великобритания обмислят подобни ограничения, а Гърция дори разработва предложение за забрана за деца под 16 години. В Европейския парламент също бе предложено да се въведе минимална възраст 16 години за използване на социални медии и дигитални услуги, освен ако не съществува изрично родителско разрешение. Така тази тема все повече се дискутира и се превръща в глобална тенденция.

Повече по темата, чуйте в звуковия файл.