Видин почита 210 години от рождението на духовния ни водач - екзарх Антим I

Отбелязват се 210 години от рождението на един човек, чието име стои в основата на българската духовна и национална свобода - екзарх Антим I. Той не е просто духовник. Той е от онези личности, които в най-трудните времена намират смелостта да застанат до народа си. Роден далеч от Видин, в Лозенград, в Тракия, Антим извървява дълъг път от монах в Хилендарския манастир до първи български екзарх.

В епоха, когато българите все още нямат своя държава, църквата се превръща в тяхната опора, а Антим - в техния глас пред света. Той е образован, умен дипломат и дълбоко вярващ човек. Но най-ценното му качество е състраданието.

След жестокото потушаване на Априлското въстание, когато Европа научава за българските страдания, именно екзарх Антим прави всичко възможно истината да стигне до великите сили. С риск за поста си и за живота си, той застава открито на страната на народа. След Освобождението съдбата го отвежда във Видин - градът, който завинаги остава свързан с неговото име.

Тук той е митрополит, духовен водач и морален авторитет. Не случайно именно Антим става първият председател на Учредителното народно събрание във Велико Търново - човекът, който открива пътя на новата българска държава.

Днес Видин пази паметта му - в мавзолея, в училището, което носи неговото име, и в признателността на поколенията. По повод годишнината градът отново ще се събере, за да почете делото му - с духовни служби, научни разговори за живота му и културни прояви, които ще напомнят, че историята не е само в учебниците, а в хората, които са променили съдбата ни.

А в специално интервю за нашата рубрика историкът проф. д-р Пламен Павлов ще разкаже още за личността на екзарх Антим I - за неговата смелост, мъдрост и защо и днес той остава пример за морално лидерство. Защото има личности, които не остаряват с времето. Те просто стават още по-нужни.

Ключовите моменти от живота на екзарх Антим I, които най-силно оформят ролята му като духовен водач на българите не са един и два, тъй като целият живот и делото на екзарх Антим са свързани с израстването на българската нация в тези бурни времена. Не бива да забравяме, че той е монах на Хилендарския манастир, който днес и по традиция се смята за сръбски, но в онази епоха Хилендар е с напълно българско монашество. Нека само да припомним, че Паисий Хилендарски, така да се каже родоначалникът на нашето възраждане, поне в персонален план е хилендарски монах. Хилендарски монаси са също Неофит Бозвели и Иларион Макариополски, които пък са водачите на националната борба за самостоятелна църква, която на практика завършва с избора на екзарх Антим за български екзарх. Той е един образован човек с много добра подготовка, умел дипломат, но разбира се върховите моменти в неговия живот не са един и два, като безспорно се откроява изборът му за екзарх на българската църква. Ние го наричаме първият екзарх, макар че не съвсем точно е първият, тъй като отначало е избран Иларион Ловчански само за няколко дни, но под натиска и на Високата порта, и на руската дипломация, по най-различни причини той отстъпва и на практика като първи действителен екзарх е избран Антим. Това се дължи и на много по-добрата му подготовка в интелектуално отношение – Антим е по-авторитетна и по-модерна фигура, човек по-добре свързан с обществените процеси, което удовлетворява българската нация в борбата за самостоятелна църква.

Днес, 210 години по-късно, името на екзарх Антим I продължава да звучи като символ на смелост, духовна сила и дълбока любов към България. Човек, който в най-трудните времена не изоставя народа си и застава на страната на истината. Урок за достойнство и отговорност, който времето не е изтрило.