Тома Христов - за Видин с любов и носталгия

Моят събеседник в "Калейдоскоп" е Тома Христов- кореняк видинлия. 

Роден е през 1952 година. Патриотизмът е основна черта в рода на Тома Христов, а в семейството му децата се възпитават в труд и любов към Родината.

Дядо му по бащина линия Христо Петров е служил в Бдинския полк. Дядото по майчина линия- Тома Георгиев Великов, е подполковник, заместник командир на Бдинския полк, загинал в боевете на Крива паланка 1944 година. И понеже дядо му е царски офицер, по-късно по времето на социализма, семейството на Тома е било подложено на репресии.

Родителите му го учат да бъде честен, да има самочувствие и да обича България. Има по-голяма сестра- Ирка Петрова, известен стоматолог-хирург. Къщата им е била на мястото на сегашната поликлиника. Детството на Тома преминава във Видин, спомня си игрите в двора, гонениците из квартала, а през лятото - задължителното плажуване на Дунав. Тома си спомня, че родителите не са били с тях постоянно, отговорността за контрол на малчуганите е била на по-големите деца.

Още когато е в трети клас вече знае да плува, научава се в детския басейн на мястото на днешната Речна гара. Баща му е много добър плувец и с него се включват в състезание за преплуване на Дунава, като Тома е най-малкият участник. Завършва Реална гимназия "Димитър Благоев" Видин, след което две години е в казармата като трудовак.

Кандидатства с история, приет е "Вътрешна търговия" в Икономическия университет "Карл Маркс" в София, днес УНСС. Докато е студент, се запознава със своята съпруга Галя, която е от Севлиево и по това време учи за акушерка. Решават да живеят във Видин и вече 50 години са заедно, а тази година ще отбележат "златна сватба".

След завършването си е разпределен в "Търговия на едро" във Видин и тук започва неговата професионална кариера като търговски представител. 18 години работи като директор и началник отдел "Търговия" в ОКС, заместник-председател по търговията е и в "Наркооп". Като търговски представител пътува в страната и чужбина, договаря различни стоки с побратимените тогава градове- полския Катовице, украинския град Ровно, Шверин в ГДР.

Има две деца - син, капитан на кораб и дъщеря- икономист.

ВИДИН

Видин винаги е бил красив град. Светла му памет на НВП видинския митрополит Дометиан, как се изразяваше, когато говореше за Видин, той казваше: "Старопрестолния Видин". Видинчани с основание трябва да се гордеят, че са жители на този град. Не знам защо, но винаги го пренебрегваха, а Видин е град на три граници... Живко Живков ако не беше, нямаше и Химкомбината да го направят. Имаше работа за 7-8 хил. човека, имаше работа за хората от селата, даваха високи заплати. Не знам защо и сега Северозападът е толкова подценяван... Това е безсрамие този път да не могат да го направят толкова години...

ТЪРГОВИЯТА

Работата ми беше много напрегната, голямо напрежение имаше. Защото имаше много работа! Имаше жп линия зад складовете, от едната страна разтоварваме, а от другата товарим на колите и всичко заминава из окръга. 80 души беше само строителната група и 250 човека беше персоналът. Аз бях началник отдел "Търговия" в ОКС, и се занимавах с търговските въпроси, и така 18 години...

БДС

Първото нещо след 1989 г беше да се премахне Българския държавен стандарт, това нарочно го направиха, за да може всеки да си прави каквото си иска и никой да не го контролира. Държавата определяше цените, това е фабрично заводската цена и определен процент имаше печалба...

ТЮТЮНЕВИЯТ КОМБИНАТ

Последният директор съм на Тютюневия комбинат, за съжаление, защото това беше едно предприятие, което е хранило 325 човека персонал, не работеха, бяха със 7-8 заплати назад, фабриката не работеше, успях да издействам да започнем да правим по малко цигари 25-30 тона цигари на месец, колкото да се издържаме. Това беше на доизживяване, защото след 1989 година върху всички правителства беше упражнявана огромен натиск "Булгар табак" да се ликвидира. Това беше трън в очите на всички западни тютюневи компании. Те не успяха по икономически начин да го унищожат, защото българските цигари бяха много качествени и сравнително евтини. То беше единственото предприятие, което имаше затворен цикъл- от тютюна до производството на цигари и износа.

Като пенсионер Тома Христов прекарва времето си в разходки и срещи с приятели. Има си философия за живота:

"Най-важното е да си честен и да държиш на принципите си. Това в момента, което правят нашите управници, е предателство срещу българския народ". На слушателите на Радио Видин пожелава:

"Да са здрави и да вярват в себе си и в мечтите си!"

Още от спомените на Тома Христов- в звуковия файл. .