Млади хора от Северозападна България се учат на европейски ценности

Във Враца се проведе тридневно обучение по проекта „Европейски ценности и културна идентичност на младите хора от Северозападна България“, който събра млади хора в дискусии за права, отговорност и активно гражданско участие. В инициативата се включиха 21 ангажирани участници, готови да задълбочат знанията си за европейските ценности и да развият активна роля в своите общности.

Проектът се реализира от Българско училище за политика „Димитър Паница“ в партньорство със "Съюз на младите писатели".

Обучението започна с приветствие от кмета на Враца Калин Каменов, който говори за значението на устойчивите политики и за това как европейските принципи могат да се прилагат на местно ниво чрез конкретни действия и отговорно управление. Той насърчи младите хора да мечтаят смело, да се развиват и да бъдат двигатели на положителната промяна.

След това думата взе изпълнителният директор на Българско училище за политика „Димитър Паница“ Иван Начев, който подчерта нуждата от активни млади лидери в региона - хора, които познават правата си, отстояват демократичните ценности и работят за развитието на своите общности. Темата му „Какво означава да си европеец днес?“ насочи вниманието не само към институциите, но и към личната отговорност, която всеки носи като гражданин. След лекцията участниците работиха в малки групи, където обменяха идеи и лични преживявания.

Представители от Северозапада споделиха различни гледни точки по общите теми, а в този дух младият лекар Михаил Александров, родом от Монтана, разказа своята лична перспектива за това какво означава да си европеец днес:

Как го възприемам аз? Какво означава да си европеец днес? Малко по-различни ми бяха представите преди обучението. То доста ми помогна да си отговоря и на този въпрос. По-удобно за мен е да го погледна през сферата, в която съм, и работата, която върша. Това, че сме част от Европа, дава изключително предимство на хората в здравеопазването - поне аз така смятам. Дава по-голяма достъпност до болниците, до първичната и вторичната здравна помощ и други услуги, за което можем да сме благодарни. Може би само заплащането не е напълно „европейско“, но с времето може да се подобри. Според мен към момента това не търпи голяма критика, защото и в много други сфери заплащането не е достатъчно. В България се правят опити за повишаване на заплатите и инвестиране на ресурси, но не знам дали е защото съм още в началото на кариерата си или защото съм млад и по-оптимистично настроен - вярвам, че това може да се подобри в следващите години, особено с по-силно инвестиране в медицината. Българинът европеец ли е? По-скоро вицове и анекдоти, отколкото в действителност, но има млади хора, които са учили в други европейски страни и след това са се върнали. Те предават усещането да си европеец - чрез поведението си, начина на мислене и отношението си към другите. Това е положителна „зараза“

Обучението продължи към по-конкретни въпроси за правата и възможностите в съвременна Европа. В срещата с Йонко Грозев от Европейски съд по правата на човека участниците научиха как зад всяко съдебно решение стоят човешки съдби и как законът може да защитава обикновения човек.

С Моника Янакиева от Център за развитие на човешките ресурси бяха представени възможностите на европейските програми за младежи от по-малки региони. В темата за медиите Иван Радев от Асоциация на европейските журналисти и Factcheck.bg обърна внимание на влиянието на фалшивите новини върху обществените нагласи.

А Адела Бозмарова от Национален младежки форум подчерта значението на информираността и постоянството за активното гражданско участие.

Темата за дезинформацията беше допълнена и от личния опит на Цветомир Стефанов от Чипровци, който сподели как подвеждащо съдържание в социалните мрежи може реално да влияе върху решенията и доверието на младите хора.

Темите бяха много полезни в съвременната дигитална среда, в която живеем. Проблемите, свързани със свободата на словото и дезинформацията, са много важни. На обучението получихме много примери как да разпознаваме заблуждаваща или невярна информация, както и инструменти и процеси за проверка дали дадена информация е вярна. Наблюдават ли се употреби и злоупотреби със свободата на словото в България? Със сигурност да, но все пак какви са впечатленията ти? Сега, с навлизането на изкуствения интелект в социалните мрежи, почти всеки скрол може да ни даде пример за невярна или неточна информация. Имаме ли свобода на словото в България? Лично според мен - да, имаме свобода на словото. Разбира се, има върху какво да се работи и има нарушения, но ако трябва да дам оценка от 1 до 10, бих сложил стабилна седмица. Да, и ако сравним свободата на словото в България преди 90-те години и сега, смятам, че има значителен напредък.

На следващия ден обучението завърши с среща на тема „Медийна грамотност, дезинформация и европейски ценности“ с гост-лектор Петър Георгиев, репортер и редактор на предаването Панорама по БНТ. Той показа как новини могат да бъдат манипулирани, особено чрез съдържание, създадено с изкуствен интелект, и защо критичното мислене е ключово умение в съвременния свят.

След лекцията разговаряхме и с Георги Бонев - мениджър търговски партньорства и общински съветник във Вършец, който сподели своите виждания за правата на човека, европейските ценности и принципи, както и за значението на свободата на словото в едно демократично общество.

Кои са правата на човека в европейската система, които смяташ за важни и част от нея?

Да, идентифицирахме основните права на човека, които според мен са основополагащи и изключително важни. Разбира се, те трябва да бъдат защитавани. Такива са свободата на словото и правото на справедлив процес. Това е особено актуално за нашата държава. С оглед на събитията от последните месеци, които доведоха до големите протести в София и в цялата страна, правото на свобода, свободата на словото, за мен са може би двете най-важни права. Разбира се, и останалите права са важни, но в контекста на последните години те са най-актуални. Говорейки за свободата на словото, трябва ясно да осъзнаваме колко важно е това и че трябва да се защитава всячески. А българите знаят ли правата си? Защитават ли ги? Не съм особено сигурен - масово голяма част от хората не знаят правата си и съответно не могат да ги защитават. Това наистина налага работа в тази посока. На обучението срещнахме доста хора, които подкрепят такива инициативи. Има организации и институции, които са си поставили за цел да образоват хората за правата им, и мисля, че това е много добре. Трябва да се работи усилено в тази посока - хората да знаят какви са им правата и как да ги защитават. Имаше среща с много млади хора от Северозапада, от различни сфери.

В края на обучението стана ясно, че това не е било просто поредното събитие, а среща между млади хора, които активно търсят промяната в своя регион. Чрез образование, здравеопазване, медии, култура, политика и предприемачество те показаха, че бъдещето на Северозападна България зависи от ангажирани, мислещи и действащи общности.

Проектът се финансира по проект PROTEUS на Трансатлантическата фондация, съфинансиран от Европейския съюз.

Чуйте повече в звуковия файл.