Снежната Сторми и малките радости вкъщи

Днешното издание на „97 лапи и 1 опашка“ е изцяло котешко. През зимата, освен да си мъркаме и да галим котки, май друго не ни остава - и честно казано, изобщо не ни тежи. Запознайте се със Сторми - чисто бяла като снежна покривка. Името ѝ идва от английската дума storm („буря“) и ѝ подхожда напълно. Намерена е на улицата преди няколко години и макар да не е породиста, характерът ѝ няма как да остане незабелязан.

Нейната стопанка, Вероника, разказва, че когато я е прибрала, Сторми е била на около шест месеца, а днес вече е на три години и половина. Очите ѝ са сини като зимното небе, а слухът ѝ — перфектен. Подчертавам това, защото белите котки често имат проблеми със слуха. При Сторми обаче той изчезва само в моментите, когато тя реши да не чува.

Сторми обича да бъде в центъра на вниманието. Когато има гости, тя не се крие – напротив, остава при тях… и понякога ги плаши, сякаш иска да ги изпрати по-бързо. Да ѝ е спокойно. Малката буря вкъщи има своите правила: може да се качва навсякъде, но масата остава забранена територия. Любопитна и хитра, тя често се промъква под масата, за да „опита“ от човешката храна – от месо до марули, а понякога дори и цветята не са в безопасност.

Сторми е привързана към семейството си и има особен навик да следва Вероника като куче, да проверява кой къде е и какво прави, и да държи всичко под контрол. Вечер, когато семейството се готви за лягане, тя избира своето място и се настанява при тях, за да се гушка и да мърка.

Макар да има моменти на лудост и пакости – като онази една беля с телевизора преди кастрацията – Сторми е предимно спокойна и носи много радост, топлина и чувство за уют.

Грижата за нея е приятна и не се усеща като ангажимент, а всеки ден с нея е пълен с малки забавни моменти, които правят дома още по-специален. Оставяме ви на Вероника да разкаже от първо лице своята история, в която главен герой е Сторми:

Моето котенце не е никаква порода, намерена е на пътя. Синеока, бяла, чува и вижда, няма никакви проблеми. Тази си чува и си вижда, не чува само когато е изнесе, естествено. Чисто бяла е, няма никъде нито едно друго петно по нея. Сторми идва от буря, да, защото характерът ѝ е такъв. Като малка не беше такава, после нещо се промени. Най-вероятно иска да ни пази от гости, защото когато имате гости, не отива да се крие в другите стаи. Държи да стои при гостите, но и да ги плаши, за да си тръгват възможно най-бързо. Пречи, вдига шум - вечер е нейното време за почивка и всичко различно от нас много я дразни... Бели не прави. Като беше малка, единствената голяма беля беше, че счупи телевизора. И то никак малка беля. Но за тези три години и нещо - само това. Най-вероятно се е уплашила и го е бутнала. Прибрах се и го видях на земята, а тя седеше до него и ме гледаше виновно. След кастрацията се успокои доста... Тя не спи на друго място, освен при нас. Вечер, като види, че се приготвяме за лягане, отива, настанява се и си избира позиция. За нея няма място, на което да не ходи - освен масата. Това е единственото правило. Забранена територия... Носи ми много щастие. Спокойствие също. Откакто я взех, когато се прибера, имам едно различно чувство. Грижата за живо същество е много особена и много приятна. Не я усещам като тежест. Добре ми е с нея.

Докато навън е студено, вътре у дома една котка може да направи деня по-приятен. С мъркането си, любопитството и малките си пакости, тя носи уют и малки радости, които те карат да се усмихнеш дори в сивите зимни дни. Малките животинки просто си имат своите начини да направят ежедневието по-леко. Достатъчно е да им обърнем внимание, да ги погалим и да се посмеем заедно с тях – особено в този студен сезон.