Светлин Тачев: Предстоят най-трудно прогнозируемите избори

Формулата за влизане в Народното събрание е 5 плюс 2: пет формации биха могли да са спокойни за местата си в парламента, а още две имат реални изгледи да са в него. Това сочат голяма част от социологическите проучвания, ако изборите бяха насрочени за днешния ден.

Моментната снимка, която съдържа много неизвестни, предвещава по-висока изборна активност.

Какви трябва да бъдат основните теми, послания и приоритети пред кандидатите за новия парламент? Съществуват ли реалните сценарии за изход от кризата?

Политическото статукво дискутираме със Светлин Тачев, политолог от социологическа агенция "Мяра".

Радио ВИДИН: Моментната картинка на повечето проучвания, включително и на това на "Мяра", сочи пет сигурни формации за следващото Народно събрание. Как ще коментирате тези данни?

"Нашето изследване от независимата ни изследователна програма, която е ежемесечна, проведено е лице в лице между 9 и 15 февруари '26 година сред 812 души... формулата към този момент, защото това е моментна снимка за електоралните нагласи към средата на месеца, виждаме формула 5+2. Две са около бариерата и имат възможност да влязат в НС. От всичко, което се вижда, определено формацията на Румен Радев със сигурност, поне на този етап, ако изборите бяха сега, ще спечели първото място. Струва ми се, че тази формация би взела гласоподаватели от почти всички останали политически формации. Естествено тези, които бяха в управлението, търпят ерозия, но тези в опозицията също търпят ерозия. Някои от тях повече, други по-малко. Но има и много неизвестни. Все още не знаем как би се отразило смяната на ръководството в БСП, случаят Петрохан, тоест все още има неизвестни. Това е просто моментна снимка. Формулата е 5+2".

Радио ВИДИН: Как можете да обясните еуфорията, голямото очакване за Радев? Ще напомня, че той не е нова политическа фигура. Речникът му и посланията му са доста различни пред българска и чужда публика. Не трябва да забравяме, че около него също е имало скандали и съмнения. Не е представил и екип. Не можем да си обясним къде се позиционира. Отново ли търсим месията отчаяно?

"Самият Радев като държавен глава беше избран на практика като протестен вот, а той горе-долу така се държа през двата си мандата. Имаше шанса да е президент в условията на политически сътресения в рамките на 5 години - от '20 до '25 година. Сътресения, които породиха нови политически формации, криза на демокрацията, институционална криза, изобщо криза на политическата система, което със сигурност дава възможност да се търси нещо ново и различно. Защо той не представя своя визия, държи в мистерия своите бъдещи съпартийци и програма? Според мен това се дължи на желанието да поддържа интереса към себе си. Назад в годините сме виждали, включително при Симеон Сакскобургготски и Слави Трифонов, че тази мистерия държи под напрежение. Ако той каже всичко още в самото начало, това означава да бъде подложен на политически атаки от опонентите си и да стане безинтересен точно на прага на предсрочните избори. Напусна президентския пост, за да се включи в парламентарния живот на страната. Това са причините да държи тази линия около себе си. Другото, което е, Вие казвате за разнопосочните послания. Назад в годините всички, започвайки от Симеон Сакскобургготски, та Бойко Борисов, Слави Трифонов, дори Петков и Василев с ПП, всички те са поддържали по-скоро един центристки модел до момента, в който влязат в НС, тоест посланията са насочени към всички електорати, за да могат да привличат подкрепа. Струва ми се, че това прави и Радев. Говори за неравенствата. От интервюто, което имаше, говори за неравенствата, а това е нещо, за което трябваше да говорят от БСП. Да, но те говорят обикновено за малкия и средния бизнес. Напипа тема, която е характерна за левия избирател. От друга страна, говори за корупцията, за съдебната система - теми, които са по-скоро за демократичната общност. Той търси възможност да отправя послания към всички ниши, с което да трупа електорална подкрепа".

Радио ВИДИН: Често се дава сравнението между Радев и Симеон II. В онези времена като че ли наистина Царя е чакан като Месия. Спомнете си еуфорията, препълнените гари. Радев по-скоро е проект, резултат на провалилата се политическа класа.

"Всички изброени дотук обикновено идват от някаква позиция, държавна позиция, с което вече са разпознаваеми и има очаквания към тях. Симеон Сакскобургготски дойде като монарх. Бойко Борисов беше главен секретар, беше кмет на София. Слави Трифонов беше и все още е шоумен, който години наред се опитваше да участва в политическия живот, но индиректно: не пряко в политическите процеси, а с различни механизми, които да поддържат един баланс, в който той все пак да остане в сферата на шоубизнеса, но и да прави опит да се включи. Давам пример с референдума или преди това през 2009та година на парламентарните избори, понеже беше смесена избирателната система, имаше мажоритарен вот, тогава бяха издигнали във Варна собствен кандидат, ако не се лъжа. Радев беше в качеството си на президент, разпознаваема фигура е, към която имаше очаквания, особено в условията на политическа криза, в която през 2020 година той беше една от фигурите в сблъсъка между статукво и промяна. Още повече, че международната обстановка след като започна руската инвазия в Украйна, разделението статукво-промяна се измести в посока Изток-Запад, а така това разместване даде възможност да се направят коалиции, изобщо съюзи, между политически противници, което доведе до електорална ерозия при някои от тях. От миналата година, 2025 година, най-вече серията от грешки и скандали, които направи правителството на Росен Желязков, както и скандалът около ареста на Благомир Коцев, възвърнаха сблъсъка между статукво и промяна и измества изток-запад, дори може да се разшири на надпартийно ниво. Корупцията и антикорупцията, това са все теми, които могат да се разглеждат от различни идеологически позиции. В тази ситуация, особено и след протестите, които избухнаха в края на миналата година, дадоха възможност на Румен Радев да се възползва от ситуацията и да слезе на политическия терен. Ако това не се беше случило, имаше възможност той да загуби повече, отколкото да спечели. Какво ще се случи на изборите? Можем само да гадаем. Това са най-трудно прогнозируемите избори. Да не говорим, че резултатите от тях и формирането на следващо НС - това ще е парламент, който ще е голяма неизвестна. Пред него има два пътя. Или ще се намери устойчива формула на управление, или ще продължим по пътя на предсрочните избори, тоест тази спирала, която се създаде от политическата криза. Тя може да продължи".

Радио ВИДИН: Съгласен съм, че предстоящите избори са особено трудни за каквото и да е прогнозиране. Друго, което искам да отбележа, е ролята на МВР и ситуацията с Изборния кодекс. Две неща, които не убеждават съвсем, че и този път ще бъде честно.

"Проблемът с изборите и доверието към тях е огромен. Пределно ясно е, особено на фона на това, което се случи в предишното НС. Величие първо трябваше да е в НС, после се оказа, че прехвърля бариерата и влиза, което остави съмнение, че има проблеми. Видеонаблюдението пък показа много грешки в протоколите. Проблеми като цяло. Още '23 година на местните избори имаше изключително много невалидни бюлетини. Проблемът с промените в ИК: като цяло в България, казано на жаргон, се правят в 12 без 5, в края, бърза се преди изборите да се направи. Тази голяма грешка показва, че няма стратегическо мислене в българския политически елит. Липсата на стратегия за това, на стратегическо мислене, води до задълбочаване на недоверието. Трябва веднъж завинаги да се реши този проблем. Не е нормално постоянно да сменяме начина на гласуване. Дали да е хартия, дали да е машина, дали да е смесено - всеки има своето мнение, макар машинното гласуване да се видя през '21 година, когато беше въведено, използва се изцяло машинен вот с електронни разписки, тогава като че ли от статистиката може да се види, че невалидният вот беше намален драстично. Тогава нямаше особени, даже аз не си спомням да е имало желания от политическите формации за касиране на вота, да се говори за манипулации. Разбира се, това не е панацея, това е опит за оптимизация на изборния процес. Тук много зависи как ще се справи служебният кабинет. Изборът на Андрей Гюров за служебен премиер до някаква степен е в интерес на всички формации в НС. От една страна, както за опозицията, която критикува изборния процес, а от друга страна, управляващите, които са критикувани, че под някаква форма могат да повлияят на изборите или са го правили през годините... тоест служебен кабинет с министри, които могат да създадат доверие в изборния процес, може да създаде възможност за провеждане на избори, които да върнат доверието на гражданите или поне частично... колкото повече се покачва недоверието към изборите, толкова повече ние вървим към ситуация, в която демокрацията пада под заплаха. Когато имаме недоверие, високо недоверие към институциите, имаме недоверие и в изборния процес, в честността на вота, това може да роди чудовища, особено в условията на политическа криза. Струва ми се, че липсата на стратегията вреди не само за политическите формации, но вреди и върху цялата политическа система. Малко или много, ние за 36 години успяхме да създадем, добра или лоша, демократична политическа система. Да, с много недъзи, които тепърва трябва да започнат да бъдат изчиствани, за да може българските граждани да повярват, че живеем в наистина демократична политическа система".

Радио ВИДИН: В края на миналата година се забеляза оживление в дясното пространство. Стана ясно обаче, че симпатизанти на ПП, може би и на ДБ, са били редовни гости на базата в Мексико и Петрохан, свързана с Ивайло Калушев. Споменават се имена на политически лица от правителството на Кирил Петков. Може ли това да окаже разлика в доверието към демократичната формация?

"Не искам да съм поредният фейсбук криминалист, който разследва случая, коментира го и т.н... със сигурност този случай се използва политически от всички страни с цел атака на противника. Абсолютно всички страни го използват. Той може да се използва и в предизборната кампания, което е голям проблем. Ние сме на път да видим не истинска предизборна кампания, каквато не сме и виждали скоро, просто защото идеите изчезнаха от политическите формации, няма такива. Обикновено всичко се свежда до черен PR. Дали ще повлияе или не върху конкретно тази формация тепърва ще се види. Ние сме само на един междинен етап. Самото ни проучване дори е моментна снимка. Тепърва има още 2 месеца. Ще видим как ще се развият събитията. Всичко е възможно. Със сигурност ще има отражения. Трябва да се види какви и колко".

Радио ВИДИН: По темата различни хора спекулират съвсем неправилно, че лявото и дясното са се изпразнили от съдържание, как виждате избора на Крум Зарков за лидер на Столетницата? Той вече съобщи, че ще направи всичко, за да ограничи влиянието на Ново начало в редиците на БСП. Може ли БСП да се превърне в модерна лява партия, каквато иска да бъде?

"Струва ми се, че избирането на Зарков е опит за импулс в редиците на Столетницата, като целта е да се върне идеологическата същност на партията. На практика БСП отдавна изгуби своята идейна платформа, която би трябвало да следва. Говорим още от времето на Станишев, през Миков, та до наши дни, през всичко, които бяха лидери. Започна да се лута в търсене на това какво да представлява. При Корнелия Нинова влезе в нишата на консервативното ляво, при което тази лява партия, която дълго време уплътняваше левия политически спектър, се превърна в една малка нишова партия, която беше централизирана. Там години наред имаше някаква форма на вътрешна демокрация, при която различни крила водеха идейни борби помежду си. Това нещо изчезна, за да отстъпи място на по-изявено лидерство и смаляването до една малка формация вляво, с което се създаде вакуум в лявото пространство и даде възможност на друга лява формация да поеме, да запълни този вакуум".

Радио ВИДИН: Как видяхте управлението на кабинета Желязков? Как ще остане в съзнанието и в историята?

"Това правителство имаше възможността да управлява колкото пожелае и както пожелае. То нямаше алтернатива. Имаше комфорта, особено около влизането на страната в Еврозоната, да управлява без парламентарна санкция от гледна точка на това, че опозицията в НС беше разпокъсана, с идейни противоречия помежду си. Този комфорт обаче, който получиха, естествено доведе до загуба на обществена чувствителност, до серия от грешки и скандали, което възбуди и изостри обществената чувствителност. Това доведе до протестите от декември и до края на правителството. Това правителство играеше за история, целта беше да вкара страната в Еврозоната и така да завърши пълната интеграция на страната в западните структури. А това да бъде записано като историческа проява".