Община Видин заличи графити с трибагреника и образи на национални герои

Авторски графити, на които са изобразени българският трибагреник и образите на национални герои, бяха заличени в района на Крайдунавския парк във Видин. Само дни, след като млади хора сигнализират за премахнатия флаг с надпис „Видин - на Дунава вечен страж“, става ясно, че вече са изтрити и портретите на Васил Левски и Христо Ботев. Случаят предизвиква силна реакция най-вече сред създателите на графитите, особено в дните около отбелязването на 153 години от гибелта на Апостола и броени дни преди Националния празник на България - 3 март.

Авторите на рисунките казват, че не търсят скандал, а обяснение защо част от разрешена гражданска инициатива е премахната. Остава нерешен и въпросът дали изпратеното от Радио Видин официално запитване по темата е достигнало до отговорните лица в Община Видин. Вместо писмен отговор, по телефона с нас се свърза Началник сектор "Протокол и връзки с обществеността", който определи проблема като маловажен. За авторите и за много граждани, обаче, заличените рисунки не са незначителни – те представляват улично изкуство с ясно послание.

Историята на тези творби започва през 2013 година, когато група млади видинчани ги създават в района около крепостта "Баба Вида" по време на първото издание на фестивала "Easter Reunited", с подкрепата на Радио Видин. Събитието обединява улично изкуство, танци и музика и събира много младежи.

До образа на Васил Левски стои надписът "Дела трябват, а не думи". До този на Христо Ботев - "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира". А до портрета на Дан Колов - "Чувствам се силен, защото съм българин".

През май 2024 година, в рамките на второто издание на фестивала "Easter Reunited", по инициатива на организатора Божидар Пардонов, авторите възстановяват избледнелите творби със собствени средства и дарения от съмишленици. По думите им дейностите са били съгласувани и разрешени от Община Видин. Само месец по-късно местната управа обявява проекта за обновяване на Крайдунавския парк, без преди това ентусиастите и дарителите да бъдат предупредени, че вложеният труд може да се окаже излишен.

"Идеята се появи още с първото издание на фестивала "Великден". Заедно с Венелин Венелинов решихме, че ще бъде хубаво в рамките на фестивала да вдъхнем нов живот на графитите. Те бяха наистина в доста лошо състояние, бяха избледнели на места, разрушени и създаваха по-скоро сиво усещане. И ние затова решихме да ги освежим и реставрираме като част от инициативата на фестивала. Разбира се, получихме разрешение от Община Видин, имаше някои малки административни засечки в процеса, което е нормално, в крайна сметка всичко беше уточнено и успяхме да реализираме реставрацията. Както първото, така и второто издания на фестивала бяха финансирани основно със собствени средства и подкрепа от приятели и съмишленици. Буквално, както аз обичам да се изразявам, като народна песен от уста на уста. А самото възстановяване се случи в рамките на ден и може би още ден-два отгоре. Активна работа. Горe-долу общо около няколко дни, два-три дни. В реставрацията участваха над 15 доброволци, които помогнаха с желание и ентусиазъм. Аз лично съм се старал да пазя самите графити от вандалски прояви... Честно казано се почувствах малко тъжен, защото знам колко труд и време, и енергия вложихме всички в самата организация – набирането на хора, набиране на средства. Почувствах се тъжен. Тази дума бих използвал – тъжен. Защо не са ни уведомили, ми е трудно да кажа. Истината е, че ако знаехме предварително, че ще се случи така, вероятно щяхме да предложим алтернативна локация с художествен мотив. И като цяло, и сега сме напълно отворени за сътрудничество и с удоволствие бихме създали подобни рисунки, графити, в какъвто и да е стил, на друго подходящо и видно място в града. Ами аз винаги, винаги съм вярвал и съм казал, че трябва да се обръща повече внимание на младите хора в града. Поколението Gen Z показва, че има идеи, енергия и желание да създава. И би било нещо чудесно да се подкрепят повече такива културни инициативи и фестивали, като примерно фестивалът "Великден", който организираме. И също така, видимо, има нужда от едно събитие като "The Bridge Fest", който се провеждаше продължение на десетилетия – мисля, че беше страхотен фестивал. Той пълнеше града с млади хора от цялата страна, които бяха обединени в изкуството и музиката. И мисля, че е нужно едно такова събитие или един такъв фестивал и да се обръща повече внимание на младото поколение, което се е върнало в града и е решило да остане тук", каза Божидар Пардонов, организатор на второто издание на фестивала. 

Сред дарителите, участвали в обновяването на уличните рисунки, е Белла Антова.

"Веднага се свързах с главния инициатор на възстановяването им преди няколко години – Божидар, и, доколкото и той каза, не знаем всъщност каква е причината за това нещо, но със сигурност се раждат смесени чувства у нас: малко гняв, малко разочарование, защото дори и тези графити да не се вписват в бъдещия план за реставриране на парка, смятаме, че е редно да се уведомят всички хора, които са дарили за тях, или да се предложи един вид ново място за изрисуването. И макар че не виждам каква трябва да е концепцията за новия парк и там да няма място за точно такива образи, аз, като представител на сдружение "Естетика", за втори път се сблъсквам точно с това нещо. Има знание за активности от тяхна страна, но се наблюдава неглижиране на нашите и липса на комуникация, пренебрегване на нашите дейности. Всъщност, наистина има тотална липса на координация вътре в екипите им, защото едно телефонно обаждане – както при нас се случи с есенния базар, така и сега с графитите – можеше да промени доста и да смекчи негативизма, който се поражда у много млади хора спрямо тази институция. Така че наистина смятам, че като цяло младежките дейности – макар че аз вече не се смятам за младеж, но да кажем като инициативен човек – започват все повече да се неглижират, да се пренебрегват, и това ни носи огромно разочарование", каза Белла Антова. 

Въпросите към Община Видин остават. Когато млади хора влагат лични средства, доброволен труд и сърце, за да променят с творчеството си облика на родния град, очакването е да срещнат подкрепа, а не да бъдат игнорирани. За едни уличното изкуство в случая може да е незначително, но за други - памет и послание. А отговорите тепърва ги чакаме.