Млади творци са отличени в поетичен конкурс „Любовта…” на Младежки дом - Враца

Завърши поредното 26-о издание на Национален поетичен конкурс „Любовта…” на Младежки дом - Враца.

Известни са имената на най-добре представилите се автори. В него взеха участие над 370 творци от цялата страна, казва организаторът и заместник-директор на Младежки дом-Враца Илиана Райкова. Компетентно жури, след задълбочена преценка и селектиране на участниците, присъди наградите.

Първото място е за стихотворението „Бръшлян и лоза” на Жени Щерева от град Пловдив, която участва за втори път в този конкурс. Тя пише от няколко години активно, има 2 стихосбирки - "Из нощните записки на едно сова" и "Небесно гнездо". Жени Щерева:

Зарадва ме първото място и ме учуди, защото в този конкурс участват много творци и едни от най-добрите автори. А ето и моето стихотворение:

БРЪШЛЯН И ЛОЗА

Като вържеш бръшляна за спящата още лоза и лъчите порежат на зимата белите вени - любовта ще събуди с онази небесна сълза всички боси кокичета, чакащи своето време.
И ще тръгнат мъжете, нарамили нова торба, да посрещат началото в сладките капчици вино.
А жените замесили питите хляб у дома, ще се кръстят смирено, ще пазят огнището живо.
Ще препускат сезони, ще вие лозата снага към небесната вис, за да търси очите на Бога.
А бръшлянът до нея ще бди, както бди вечността над света и над всички, повярвали в бъдното хора.
И тогава лъчите целуващи плод подир плод, ще даряват с живота си всяко умиращо тяло.
И когато се пръсне от сладост последният грозд, ще зачакаме сити поредното ново начало.

Журито присъди поощрителна награда на  Николай Николов (Nicky) от Враца, за стихотворението му „Не знаеш”:

Участвам в конкурса за втори път и за да подкрепя самия конкурс... Не ми идва да пиша розова поезия, поглеждам към тъмната страна на любовта, в която има много заряд... Стихчето е написано на коляно и е за самия конкурс, мисля, че се получи добре.

"Не знаеш" , автор Николай Николов- NICKY

Тя понякога идва при нас срамежливо и тихичко, по вратата ни тропа и леко подвиква ни името.
Трие длани измръзнали и слага си ръкавичките, че навън е студено и щипе безмилостно зимата.
Друг път идва горяща и пали каквото докосне.
Иска всичко, ревнува и тропа с краче начумерена.
Не търпи да я питат, но вечно задава въпроси и нарочно се губи, та отново да бъде намерена.
Любовта многолика е, няма шаблони, стандарти!
при всеки пристига - при умния и при простака. Раздава безплатно билетчета златни и карти.
Ако твоя си взела - върви, не изпускай си влака.
И не ми се оплаквай, при теб че не се е отбивала.
Шанс е дала на всеки човек... и на теб ти е дала.
Днес сама си, защото или си се в лед замразила, или близко била си до нея, но... не си я познала.
Четеш този стих и твърдиш, че си с друга съдба.
Че не може да има любов за такова чудато момиче.
Но не знаеш, че тропах с години на твойта врата.
Не разбра, че си имала мен и била си обичана.

"Метаморфози на любовта", с автор Дияна Иванова от Враца, също е с поощрителна награда. 

"Метаморфози на любовта"

Горчиво -теменужена любов така опиянява нежно като медовина изплита паяжина от страстта,
сърцето в нея се заплита в рима.
Дъждовно - ароматна райска смес, жасмин или отровна сладост?
Изгубена в магичен горски лес... Не!..във очите ти -кафена благост.
Запалва после мъничка искра и по светулките в нощта я праща
не искам вече никога сама мечтите си по залез да изпращам!

Наградата „Млада надежда” отива при Теодор Ценов , ученик в 9. клас на СУ "Козма Тричков" - Враца, за стихотворението „География на близостта”.

ГЕОГРАФИЯ НА БЛИЗОСТТА

Вятърът само прелиства краищата на паметта, издухва излишното, за да остави само чистия контур на това, че сме тук.
Въздухът ухае на праскови и топлина.
Няма нужда от карти и сложни маршрути, щом стъпките ни пазят общ ритъм и такт.
В тези безкрайни и светли минути близостта е единственият ни същински акт.
Вятърът ни среща тихо, с лято недопяло, но всичко между нас не е просто светлина и тяло.
Две присъствия, които времето е нежно събрало, и в този общ размах любовта ни става светлина.

Повече - в прикачения звуков файл.