Гъвкаво работно време за родители на деца до 12 години

В свят, в който балансът между професионалния и личния живот често изглежда като недостижим лукс, българското законодателство направи решителна крачка към модернизация. След окончателното гласуване на промените в Кодекса на труда, инициирани от Деница Сачева (ГЕРБ-СДС), родителите на деца до 12-годишна възраст вече разполагат с нов законов инструмент, за да регулират своето работно ежедневие. Доскоро гъвкавото работно време беше въпрос на „добра воля“ от страна на мениджмънта. С новите изменения в Кодекса на труда, държавата официално признава правото на работещия родител да предложи промяна в своя трудов модел. Това не е просто социална придобивка, а хармонизиране на българското право с Европейската директива относно равновесието между професионалния и личния живот. Промените, които в момента са приети, ревизират едни промени в Трудовия кодекс, които са настъпили още през 2022 година, каза за "Посоките на делника" Величка Микова - национален секретар на Конфедерацията на независимите синдикати в България:

"Още тогава се уредиха правата на работниците и служителите със семейни задължения за съвместяване на семейните им задължения с професионалните такива...Сега промените, които настъпиха са свързани с това, че всеки работник и служител, който е родител или осиновител на дете до 12-годишна възраст вече има право писмено да предложи на работодателя изменение за определено време на продължителността и разпределението на работното му време или пък да премине от работа в офис, в работа от разстояние, ако разбира се работата позволява."

Как работи на практика процедурата? Според официалните данни от Социалната комисия към Народното събрание, механизмът е защитен от субективизъм чрез строга процедура. Служителят подава писмено предложение, а работодателят е длъжен да отговори в срок, каза още Величка Микова:

"Текстът на Закона ти дава право, но това право е обвързано със съгласието на работодателя, т.е. правото може да се упражни, само ако работодателят изрази своето съгласие...След като работникът предложи промяна в условията си на труд, работодателят е длъжен в 14-дневен срок да отговори дали е съгласен, или не. Ако не се съгласи, той трябва да даде мотивиран писмен отговор, за да обясни защо не се съгласява. Пак ще кажа, за съжаление - промяната не позволява едностранно, само със заявление от страна на работника и само заради това, че има дете до 12 години, той да излезе в някакъв различен режим на работа."

Какви други мерки за баланс между работа и семеен живот предлагат от Конфедерация на независимите синдикати в България:

"Ние по принцип предлагахме този текст да бъде като целеви отпуск, когато беше предложено в началото на разглеждането. Нашата идея беше този текст да не зависи от съгласието на работодателя, а да го оформим като целеви отпуск, тоест, когато работникът има необходимост и има дете до 12 години, да заяви този отпуск и да го ползва например в рамките на лятната ваканция. Този подход не бе възприет, защото това позволява и една допълнителна тежест за работодателите, пък и вносителите счетоха, че е по-подходяща тази форма на прилагане."

Как тези промени ще променят динамиката в офиса и готови ли са компаниите за новата гъвкавост? По темата разговаряме с Елица Иванова, специалист „Човешки ресурси“ в международна компания:

"Според мен тези промени вече са внедрени много по-отдавна в доста от компаниите. Мога да дам пример с нашата, например, където от няколко години сме внедрили политика за работа от вкъщи, която дава възможност на служителите да работят два дни дистанционно и три дни от офиса. Паралелно с това - даваме възможност и за по-ранно идване и съответно по-ранно тръгване от съответното място. Тоест, ние вече прилагаме такива мерки и то доста активно и без изрични писмено искане от служителите...Хората, които идват на интервю и които ги забелязваме и смятаме, че се отличават и имат потенциал - искаме да ги задържим. Реално затова и им даваме тази свобода, за да разполагат с времето си, и прилагаме този тип и начин на работа, за да се чувстват добре и комфортно, съответно и така да са по-продуктивни."

Законите и административните процедури са едно, но как изглежда ежедневието на една работеща майка в Северозапада? Попитахме родителите във Видин - вярват ли, че тези промени ще улеснят живота им, или скептицизмът надделява.

"Ами ще е хубаво да има гъвкаво работно време или поне самото работно време да е докато децата са на ясла, градина, училище, за да може след това да имаме по-голямо внимание към тях, все пак са бъдещето на България...Струва ми се доста добре, защото при гъвкаво работно време ще можеш да си разпределяш както задачите вкъщи, така и на работа, и с дете ще е много по-лесно...Ако се случи и се приеме като закон - ще е доста добре, защото децата много боледуват. Работодателят най-вероятно ще откаже да приеме молбата за гъвкаво работно време, а така най-вероятно може и да намали заплатата. Може пък и да предпочете да наеме някой, който няма деца и няма да му се налагат такива действия..."

„За" промените в Кодекса на труда гласуваха 166 народни представители - ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната-Демократична България", „Възраждане", „ДПС-Ново начало", „БСП-Обединена левица", „Има такъв народ", „Алианс за права и свободи" и трима нечленуващи в парламентарна група депутати. „Против" беше групата на „Морал, единство, чест". С „въздържал се" гласуваха трима народни представители от ПП-ДБ и ПГ „Величие".

В заключение - България вече не е в позицията на догонваща в социалната сфера. Новите текстове в Кодекса на труда са ясен сигнал, че фокусът се измества от „присъственото време“ към „ефективното време“. За хиляди родители на деца в начална училищна възраст, това е разликата между стреса и спокойствието.

Повече по темата чуйте от звуковия файл.