От 2 до 32 милиарда лева в обращение за 25 години - станахме ли по-богати?

В 25-годишната история на последните левови банкноти и монети в обращение по официална статистика на БНБ, динамиката на парите в икономиката ни следва ясно икономическия растеж, промените в ценовото равнище, както и постепенното забогатяване и икономическа конвергенция. Дълго време броят на валидните банкноти и разменни монети в обращение се увеличаваха, а очаквано през 2025 г. при банкнотите има рязко връщане назад. В края на 2000 г. в обращение има 181,7 млн. банкноти на стойност 2,46 млрд. лв., и 244,5 млн. монети за 24,9 млн. лв. В края на 2024 г., общият обем пари в обръщение е 611,1 млн. банкноти за 30,41 млрд. лв. и 3,34 млрд. монети за 624,5 млн. лв. Стойността на банкнотите расте много по-бързо от броя им. През годините все повече доминират по-високите номинали, като през 2000 г. банкнотите от 50 лв. са около 13% от общия брой, но близо 48% от стойността; към края на 2024 г. банкнотите 50 и 100 лв. вече са около две трети от всички банкноти, а държат над 90% от стойността. Това отразява както натрупаната инфлация през 25-годишния период, така и трицифрения номинален икономически растеж. При монетите тенденцията е различна - те са голям брой, но остават със сравнително малка обща стойност. От 244,5 млн. броя в края на 2000 г. монетите стигат 3,34 млрд. броя към края на 2024 г., което е увеличение от 13 пъти. Стойността им също расте значително - до 624,5 млн. лв., но пак е ниска на фона на банкнотите. Делът на монетите в общата стойност на парите в обращение е около 1% в края на 2000 г. и около 2% в края на 2024 г. Налице е ясно изместване към по-високите номинали - монетите от 1 и 2 лв. са под 10% от броя, но носят около две трети от стойността на всички монети към края на 2024 г., което е резултат от това, че дребните банкноти постепенно са изведени от ежедневния оборот, а ролята им се пое от монети. 

След като изпратихме българския лев в историята, какво ни казват тези числа? Темата коментира Адриан Николов, икономист от Института по пазарна икономика.

"Това много ясно посочва как са нараснали потребностите на икономиката ни от пари. Много от хората не си дават сметка какво колосално количество левове е било генерирано през годините, като за мен особено интересни бяха монетите. Това е една постоянна статистика на БНБ, която доскоро беше публикувана всеки месец, но въпреки това не мисля, че човек може да си представи как изглеждат 3.5 милиарда монети на едно място. Една доста голяма част от тях са монети от по 1 и 2 стотинки, това са даже около половината монети, които сме отсекли в периода между 2000 и 2025 години и дават една много интересна перспектива."

Каква ще бъде занапред ролята на еврото във финансовата система на страната ни и ще имат ли контрол родните институции върху паричния поток, който е в оборот?

"За съжаление, цялата тази интересна статистика на БНБ остава в историята, защото българската парична система оттук нататък е отворена и тук ще идват монети и банкноти, отпечатани в целия Европейски съюз. Ние няма как да контролираме техния обмен и това означава, че ще трябват доста по-косвени фактори да определят какъв е размерът и количеството на парите, които се въртят в икономиката ни. Иначе, като цяло, се потвърди очакването, че инфлационният ефект на еврото ще е минимален, дори и се наблюдава доста сериозно забавяне на темпа на повишение на цените" - обясни Адриан Николов.

Попитахме видинчани чувстват ли се по-богати, в сравнение с последните години на миналия век.

"Май, че сме богати. Има богати, щом като внасят с чували пари, значи имат. Нямат такива като нас. С тия 300 евро как ще изкараме, хората имат, но ние нямаме ... Богати сме. Цялото Народно събрание да махнат, да им вземат заплатите и да оставят 25 човека, а не 240 и тогава България ще се оправи без заеми ... Някои хора живеят пребогато и броят им се увеличава. Други, обаче, едва връзват двата края и има много такива, това е бедата. Валутата има номинална и реална стойност - номинална е това, което е написано с цифри на хартията, а реалната е какво можеш да си купиш с банкнотата. В момента в България няма инфлация, а това е чиста спекула, защото няма държава."

Потърсихме за коментар Стойне Василев, финансов консултант и председател на Управителния съвет на Българската асоциация на личните финансови консултанти.

"Преди около 25 години започнах своя трудов път и получих първата си заплата, която беше около 100 евро, малко над 200 лева. Тогава добрите заплати бяха между 150 и 200 евро - от 300 до 400 лева, а много добрите бяха 500 - 600 лева. Това е основната причина за нарастването на парите в обращение, като разбира се по-голямата част са банкноти, по-малката част са монети и това е една от основните причини. Втората причина е инфлацията. Ако се върнем преди 25 години и сравним цените, например фризьорските услуги - тогава мъжкото подстригване беше от 3 до 5 лева, а сега е над 20 лева, тоест над 10 евро. Това са двете основни причини за нарастването на парите в обращение. Нека не забравяме, че голяма част от икономиката на България е в т.нар. "сив сектор" и се генерират едни огромни суми - между 25 и 30 млрд. евро всяка година, които не се отчитат никъде и обикновено са в брой."

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.