Между историята и съвременния прочит: Как разбираме Освобождението днес

България отбелязва своя национален празник. На днешния 3 март си припомняме за Освобождението и цената на свободата. Отдаваме почит на всички, които са допринесли затова България да е на картата на Европа. През годините датата е била обект на различни тълкувания, а именно от възрожденския идеал и признателността към героите, до по-критичния и многопластов прочит на съвременната историческа наука. Какво отбелязваме на 3 март - събитие, процес или символ? По темата разговаряме с историка от Враца Красимир Богданов.

"Формално отбелязваме сключването на Санстефанския мирен договор между двете страни воюващи - Руската и Османската имерии. Но иначе смисълът е много по-дълбок на национални ни празник, тъй като той увенчава многовековните борби на българския народ и възрожденския порив към свободата, свързан с безброй много революционни чети, комитети, организации и възстания. И в този смисъл се изпълняват въжделенията на възрожденския българин... Смятам, че е много е повърхностно ако се тълкува само в този аспект, сключването на договор между две държави, както казват, напоследък от опитващите се да анализират историческите процеси ... и защо ние трябвало да празнуваме този ден. Но той има своя смисъл в посока на това, че дава, това е първият международен акт, който узаконява свободата на български територии и то какви, територии, които на 90 % изпълняват въжделенията на възрожденците ни... Аз съм не съм от хората, които поставят само в черни или само в бели краски някакви процеси. И затова не се изнендвам, сега много от коментаторите говорят затова, че Русия е търсила своите интереси и че нямала безкористни освободителни цели, то това е пределно ясно... В крайна сметка България успя да се еманципира от своята освободителка и в днешно време за събития, които са доста далеч назад във времето, не трябва да сравняваме днешната политика, войната в Украйна или това, което се случва в межуднароден план с тогавашните събития..."

Красимир Богданов казва още, че историята трябва да бъде истинска и лишена от предразсъдаци и манипулации.

"Няма по-голяма сила от истината, дори да е болезнена, дори да има грешки, предателства, според мен за да успеем като народ да излезем от тази фрустрация, която ни преследва, че за нещо сме виновни, че сме непълноценни, това минава през осъзнаване на истината и през осъзнаване на собственото ни място в съвременна Европа и съвремнния Свят. България е достойна страна, член на най-големите организации световни, тя е част от люлката на европейската цивилизация. Ние сме една от страните с огромен принос за това Европа да бъде такава, каквато я познаваме или поне такава, каквато искаме да бъде и няма никва причина да се срамуваме, от себе си като българи. И затова за Освобождението трябва да се говори и до известна степен патетично, до известна степен с гордост и със самочувствие. Тези опити да се търси някакъв политически дивидент по повод на националния празник, мен никога не са ми харесвали... Нека да ни е честит денят на българското възкресение, именно на 3 март България се изправи от пепелищата и се превърна в една макар и млада, но достойна европейска държава..."

Как младите хора възприемат днес родолюбието и свободата? Комантираме с учениците Александър Лозанов и Йоана Янкулова, които са възпитаници на видинската математическа гимназия и са част от клуб "Млади възрожденци" към училището. 

"Родолюбието трябва да е качество, което е притежавано от всеки един българин, като то може да бъде изразено в най-различни аспекти. Може би едни от основните са това да си с ясно заявена гражданска позиция, най-малкото. Тъй като в днешно време не може да говорим за родолюбие, което са имали нашите предци като Васил Левски, Христо Ботев и останалите имена, които са изписани със златни букви. Днес повече проблемите ни са свързани с това да се запазим като нация... Аз категорично с ръка на сърцето съм горд с нашата история... Самият факт, че днес може да живеем в нашата страна, такава, каквато е достатъчен повод за гордост... ", коментира Александър.

"Родолюбието само по себе си е уважение и признателност към нашата страна и към миналото й. Несъмнено не всеки от нас в днешно време е готов да даде живота си за тази страна. Но има редица други действия, които биха могли да допринесат за общото благо на страната, които не костват толкова много, макар и на пръв поглед. Такива действия са доброволчеството, помагането на хора в нужда, ако щете академични, спортни успехи, дори почитането на националните ни герои... Да участваме в клуба "Млади възрожденци" е привилегия, защото доказваш на себе си, доказваш на околните, че ние младото поколение на България сме заинтересовани, уважаваме направеното до момента и наистина възпитаваме родолюбие в останалите.", коментира Йоана.

3 март остава не само историческа дата, а жива тема - между миналото и настоящето, между паметта и съвременния прочит. Ден, в който освен да сведем глава пред героите, можем да си зададем и въпроса как пазим свободата днес.

Повече по темата и анкета с видинчани може да чуете в звуковия файл.