Кики – малката черна вселена на Бети

Днес в рубриката "97 лапи и една опашка" ви срещаме с една малка черна красавица, която изобщо не е просто куче… а направо цяла вселена за своята стопанка. Тя се появява в живота на Елизабета Страхилова в края на миналата година - почти като по филмов сценарий. Едно последно останало кученце, едно бързо решение и… любов от пръв поглед. Оттогава насам двете са неразделни - пътували са заедно във влак, правили са ремонти на село и дори са усвоили изкуството да вървят плътно една до друга без повод.

Малката госпожица се казва Кики - име, избрано да е кратко, звучно и лесно за викане, макар че, по думите на Бети, тя откликва почти на всичко… стига да е казано с правилния тон.

Кики е интересна смесица - майка кокер шпаньол и татко с неизвестна биография, което явно ѝ е дало най-доброто от двата свята. По характер Кики е едновременно нежна душа и малък вихър - тича като сърничка, но у дома може да се сгуши като бебе… най-често точно върху краката на стопанката си. А според Бети това е и най-нелакомото куче, което тя познава - истинска малка принцеса с претенции към менюто.

Как се е появила Кики в живота на Бети и как всъщност се възпитава куче?

"Имам я от ноември 2024. Тя е родена на 3 ноември, ми казаха. И тогава бях решила да си осиновя кученце, понеже исках да осиновя от приют. И писах във Фейсбук в приложението за закрила на животните дали мога да отида да си харесам някакво кученце. Обаче моята приятелка Симона видя, че коментирам, и веднага ми писа: "Аз имам една приятелка - тя си изпуснала кокер шпаньола в "Толбухин" и се е върнала бременна с някакъв уличен.“ Сега раздават кученцата и останало едно последно - ето това черничкото. И викам: "Това е моето куче." И си я взех в пазвата, и отидох с нея на село, защото тогава започнах да си правя ремонт там, да си живея там, да си работя там в колцентър. И си я взех при мен. Във влака си я прекарах, тя си ми спеше в пазвата — и така си я гледам оттогава...  Въобще не се спира. Скача като заек, като сърничка. Засилва се напред 200 метра и се връща обратно и се спира точно пред краката ми. И знае как да ми е по петите. Никога не съм я връзвала, винаги си ходи плътно до мен... Баба я гледаше на село. Обаче сега казах да си я взимам, защото почна да прави бели и раздърпа мрежата на оградата. Малко дълго се е разбесняла. Носи клечки, дъски пред вратата и такива неща..."

Това е историята на Кики - едно малко куче с голямо сърце и още по-голямо място в живота на Бети. Понякога най-случайните срещи се превръщат в най-силните връзки. А Кики явно е доказателство, че когато дадеш на едно животинче любов и свобода, то ти връща многократно. Пожелаваме на Бети и на малката Кики още много общи приключения — и, разбира се, много поводи за радост… и за махане с опашка.