Името ми е Мама

Преди всичко друго - преди професията, задълженията, телефонните обаждания и списъците със задачи - има едно име, което никога не спираме да чуваме. Името, което звучи сутрин, когато тънък глас прошепне "мамо“. Името, което остава дори тогава, когато си уморена, когато бързаш, когато светът изисква още и още. Това е подкастът "Името ми е мама“ - истории за жени, които съчетават любов и сила, грижа и професия, дом и дълг. Истории за майките, които не спират - дори когато денят свършва, защото техният никога не свършва.

Как звучи денят на една съвременна майка - между любовта, грижата и професионалните предизвикателства?. Утрото на работещата майка често е забързано и хаотично. Майките тичат между часовника и децата, между грижата и задълженията. А след това започва другата им роля - професионалната.

"Аз съм Теодора Спасова. В момента практикувам като редактор в Радио Видин...Много се страхувах, когато бях бременна, каква майка ще бъда... Нещо, като вътрешно гласче, ми даваше увереност... Бих го описала така - дните ти се струват дълги, а годините са кратки... Огромно безвремие, което всъщност е много хубаво, защото това са най-прекрасните моменти с децата... Всяка една майка е герой..."

Има професии, които не позволяват почивка. Когато си на смяна в полицията, когато носиш униформа - не можеш просто да изключиш телефона и да кажеш "днес не мога“. Зад тази сила обаче стои жена. И майка.

"Казвам се Петя Борисова и съм полицейски инспектор в РУ-Видин... Никога не съм мечтала да стана полицай и аз приемем, че професията избра мен... Дишам дълбоко, чакам да дойде следващият ден... Тържества в детската градина, на които или тичаш със закъснение, или не успяваш да отидеш, или пристигаш на осмомартенско тържество с униформа и едно малко момиче те пита: "Мамо, ти защо не си с рокля, а си като мъж? Защо всички други майки са хубаво облечени?..."

Силата се ражда тихо - в дните, когато никой не пита как си. В очите, които плачат, но на следващата сутрин отново се усмихват, заради едно малко дете. Какво става, когато майчинството не започне толкова перфектно, колкото сме го планирали? Една силна жена споделя не просто как е оцеляла, а как отново е намерила себе си.

"Казвам се Гергана. На 30 години съм и съм родена във Видин, но последните десет години прекарах в Англия, тъй като заминах, за да уча... Беше, разбира се, шок в системата за всяка една млада жена, защото всички си мислим, че сме готови и сме намерили човека, който е правилният за нас... Майчинството за мен промени много неща... За мен борбата беше голяма с менталното здраве... Не исках да заспивам, защото не знаех как ще се събудя... Не бях себе си... За мен това да се грижа за едно дете по един и съши начин всеки ден, в продължение на безкрайно много дни, беше просто едно безвремие и бях загубена изцяло..."

Чуйте повече в звуковия файл.