Марийка Василева- живот, отдаден на образованието

Днешната ми събеседничка в "Калейдоскоп" е Марийка Василева- дългогодишен учител по български език и литература. Все още видинчани я срещат и я поздравяват с чувство на уважение към нея като учител, директор и съпричастен човек към проблемите на всеки ученик и родител. Днес Марийка Василева прави равносметка на своя професионален път, отдаден на просветната и образователна дейност, събран в 43 години.

Родена е в Ново село, където преминава нейното детство. Гледа я баба Гинка, а дядо й сладкодумно й разказва приказки и истории. Родът им е от Прилеп.

Родителите й са образовани хора, майка й работи като детска учителка, а баща й работи като икономист. Марийка учи в училището в Ново село до 8 клас, продължава образованието си в Политехническа гимназия "Димитър Благоев" във Видин и завършва с отличен успех.

Записва специалност "Българска филология" в Софийския университет, по-късно и втора специалност "Психология". След дипломирането си започва работа в училището "Черноризец Храбър" в Пловдив. Попада в учителски колектив, където младите учители са обгрижвани и подпомагани от по-възрастните. Научават я, че може да се справи с всяко предизвикателство.

Прибира се във Видин и започва работа в ОУ "Отец Паисий", където работи 13 години. Премества се в ГПЧЕ "Йордан Радичков" и поема длъжността заместник - директор. По-късно продължава в СОУ "Цар Симеон Велики".  От 2013 до 2017 година е началник на РИО Видин, след това се връща към учителската професия в ОУ "Иван Вазов", където се и пенсионира.

Днес се радва на свободното си време и спокойствието, като човек, който не е длъжен да бърза със започването на деня. Чете книги, ходи на плаж на Дунава, среща се приятелки.

Има идея да събере онези свои материали, разкази и съчинения в книга. Обнадеждена е и има вяра на младите хора, които продължават да работят в сферата на образованието.

"Всъщност това е истината - да завършиш поне едно висше образование и да разбереш колко много не знаеш" добавя Марийка Василева.

ДЕТСТВОТО

Аз съм имала щастливо детство, израснах под грижите на баба ми и дядо ми. Дядо ми беше сляп последните 12 години и като един истински Омир разказваше приказки, които от него знам. Това, което си спомням, беше една топла дреха и като ме загърнеше с нея, аз се чувствах толкова сигурно. А баба ми не пееше много, но пееше подобно на Любка Рондова. Нашият род е преселнически от Прилеп, и така си обяснявам начина, по който тя пееше. Майка ми работеше като детска учителка, баща ми беше честен човек, за него не съм чула лоша дума и аз се гордея с него, с гордост говоря за своите родители.

ДУНАВ

Имах щастливо детство, свързано с Дунава, в който се къпехме от 24 май до 15 септември и от тогава ми е останало това желание винаги да търся реката. Да израснеш на 200 метра от Дунава, остава тази необяснима връзка с реката, изпитвам необходимост от Дунава, за да се заредя.

БЪЛГАРСКАТА ФИЛОЛОГИЯ

Българската филология се оказа мястото, където щях да посрещна предизвикателствата и с желание го правех. Може би още в началото имах интерес към българските диалекти, към българския фолклор, към това да се отнасяш с обич към словото, към думите... Винаги съм се отнасяла към нашия език и към богатството на нашите диалекти с благоговение и голямо уважение... Никога не съм се явявала на изпит без да се готвя и нищо не съм свършила през пръсти. И това ми остана за цял живот, да се захващам с неща, за които знам, че мога да изпипам.

ОУ "ОТЕЦ ПАИСИЙ"

Това училище е моята обич и моята голяма болка, защото когато започнаха промените, тази част на града загуби най-много ученици. Пред очите ми премина загуба на цели паралелки. 10 години бях учителка и 3 години заместник-директор. Смея да твърдя, че училището изгради много личности... Имало е дни, когато съм се чувствала като царица. Тръгвах към училището по малките улички, хората ме познаваха и аз ги познавах. С всички разговарях... Всички се познавахме, говорехме, общувахме, разменяхме си по някаква реплика, понякога ми даваха цветя, откъснати от градината. Аз се чувствах толкова значима за нашия квартал. Това не се повтори след това. Бяха онези години, в които все още ги имаше децата. И тръгна този процес, който е една моя голяма болка. защото го няма училището.

И когато твоите ученици те срещнат и не те подминат, това е истинското богатство, обичта на хората. Понякога си задавам въпроса: "Ама, заслужавам ли всичко това?" И периодично ми се случва да ме разпознават родители на ученици отпреди много години.

РИО ВИДИН

Този период от 2013- 2017 година беше изключително натоварен за мен, премина много бързо като някакъв сън, нямаше ден, в който да не усещах смазващата степен на отговорността, която поемаш... Не бих казала, че се занимавах със суха материя. Зад всяка една наредба, параграф, аз се стремях да видя учениците, колегите, директорите. Работех усилено, ежедневно и отговорно, Мисля, че успяхме да държим много добро равнище на образование, въпреки непрекъснатата загуба на ученици... И това е моята най-голяма болка от този период... Но пък през това време се срещах с много хора, опознах всички училища в областта. 

Какво са семейството и приятелите за Марийка Василева, какво е отношението й към Дунав и природата- чуйте в звуковия файл.