Софроний Врачански: Духовникът, който пробужда България

Понякога историята ни изглежда далечна - като имена от учебниците и дати, които трябва просто да помним. Но зад всяко от тези имена стои човешка съдба, труден път и хора, които са променяли времето, в което са живели. Един от тях е Софроний Врачански. В тези дни си спомняме за него и за делото му. Софрониевите дни традиционно се свързват с 23 март, но историците често припомнят и първоначалната дата по стар стил - 13 март. Поводът обаче е много повече от една дата - това е възможност отново да се върнем към личността на човек, който с книгите и думите си помага на българите да започнат да се събуждат духовно и да мислят за себе си като за народ. Софроний не е просто духовник и книжовник. Той е и свидетел на своето време - време на трудности, но и на надежда. В неговите текстове можем да усетим как са живели хората, от какво са се страхували и в какво са вярвали. За да говорим повече за тази личност и за това как можем да "открием" Софроний днес, разговаряхме с историка от Враца Искрен Красимиров - автор на книгата "Да откриеш Софроний".

"Свети Софроний Врачански - най-новият български светец в пантеона на нашите светци, страдали мъченически за свободата ни. Но свети Софроний, за мен, стои дори пред свети Паисий Хилендарски, бих добавил, защото знаете, че Паисий е по-изтъкнат и по-разпознаваем. Много училища и читалища носят неговото име, докато свети Софроний някак си остава по-назад – на втора редица в пантеона на будителите. Паисий дава началото, той написва историята и дори тръгва да я разнася, един вид като Левски по-късно, с такава апостолска обиколка. Но реално Софроний надскача нивото на неговото будителство, защото се превръща, освен в първия преписвач на Паисиевата история, и в нещо много повече. Нещо любопитно, което нашите слушатели може би не знаят – оригиналът на Паисиевата история е загубен. И нашата историческа наука всъщност разбира за „История славянобългарска“ по Софрониевия препис, който тогавашният млад поп Стойко Владиславов – по-късно Софроний – прави в Котел, в църквата, през 1765 година. Това е само три години след написването на книгата и става по настояване на местните котленски чорбаджии. Освен този препис, той прави и втори – за свои лични цели. Нещо много любопитно. Той толкова много оценява книгата на Паисий, че си я преписва и си пази лично копие до края на живота си. След това Софроний се превръща в признат духовен водач и лидер на нашата нация. Той пише писма до руския императорски двор, пише до руските генерали по време на настъпващата руско-турска война. Дори съставя план, по който 80 години по-късно генерал Николай Обручев създава плана за Руско-турската освободителна война. Нещо уникално, което почти не се знае. В този смисъл Софроний – освен преписвач, освен писател – е и невероятна личност. Знаете неговата основополагаща творба "Неделник", известна и като "Софроние", която се разпространява в около хиляда копия в много български църкви в началото на XIX век."

Години и дори векове могат да ни делят от личности като Софроний Врачански, но думите и делото им продължават да ни напомнят откъде тръгва пътят към духовното пробуждане на българите. Софрониевите дни не са просто повод да си припомним една историческа дата - те са възможност отново да се върнем към историята си и към хората, които са помогнали тя да бъде написана. А както разбрахме и от разговора ни с историка от Враца Искрен Красимиров, понякога е нужно просто да се върнем към книгите и разказите от миналото, за да открием наново личности, които всъщност никога не са преставали да бъдат част от нашата история.