Изследване: Хората подценяват бъбречното заболяване

За бъбречното заболяване трябва да се говори, защото хората го подценяват. Това каза по повод Световния ден на бъбречното здраве - 12 март, председателят на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания и приятели Христина Николова, като се позова на резултатите от изследване на организацията в 10 отдалечени населени места на Северна и Южна България, където няма нефролог, а най- близкият е най-малко на 100 километра.

"Това, което показа изследването, е доста голям процент от хората, както и на европейско ниво, дори в България е по-висок процентът,  които не знаят, че имат бъбречно заболяване, а страдат от такова. Това обикновено са хора с диабет, наднормено тегло или високо кръвно, които са и рискови фактори за развитие на бъбречното заболяване. По-активни, както винаги са жените. Имам апел към мъжете наистина да започнат да се грижат за своето здраве. Когато диагностиката е ранна, бъбречните заболявания са лечими. Статистиката, европейската, е, че от 10 човека, които имат бъбречно заболяване, 9 не знаят, което е много страшно като процент."

Очаква се до 2040 година бъбречното заболяване да стане пета причина за смъртност. Това го превръща в една тиха пандемия, тъй като то няма симптоми, човек не разбира, че има заболяване, докато не е вече в късните етапи. В началото заболяването няма никаква външна изява, освен лека умора, която обикновено отдаваме на натовареност, проблеми и не обръщаме внимание, поясни Христина Николова.

В резултат от усилията на Асоциацията от тази година се въвеждат кодове за всички етапи от лечението на бъбречното заболяване, като първите етапи ще се наблюдават от личните лекари, обясни Христина Николова.

"В България нефоролозите са изключително малко. Те са около 200 човека и повечето от тях са в диализните центрове. Достъпът до нефролог в извънболничната помощ е доста ограничен, а това не е заболяване, което може да се отлага в годините. Затова първите етапи ще бъдат проследявани от личните лекари. От тази година има допълнителни изследвания, които ще могат да ползват личните лекари, за да диагностицират по-правилно, и вече да консултират с нефролог, ако се констатира някаква аномалия."

Това става възможно с новите кодове за хронично бъбречно заболяване и бъбречна болест. Това означава, че се въвежда диагноза за бъбречно заболяване и бъбречна болест, каквито досега нямаше у нас. Това създаваше огромен проблем при диагностицирането и проследяването на пациентите в ранна фаза на бъбречно заболяване, обясни председателят на Асоциацията. 

Христина Николова призова бъбречното здраве да не се подценява и препоръча здравословен начин на живот и редовни изследвания.