Увеличава ли се разликата между заплатите в частния и публичния сектор?

Според изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ), България е европейски лидер по ръст на заплатите в администрацията и сигурността за 2025 година. За периода от 2019 г. до 2025 г. възнагражденията в публичния сектор са нараснали повече от два пъти (116%). Този огромен скок е значително по-бърз от темпа, с който расте българската икономика. Според икономисти, ако тази политика продължи и занапред, България скоро ще има не само бюджетен, но и сериозен икономически проблем. Именно поради това, една от препоръките на МВФ е за охлаждане на ръста на заплатите в обществения сектор. Не за пръв път ИПИ коментира натрупването на рискове за фискалната стабилност в резултат на необмислени решения за увеличение на разходите, и особено - на заплатите в секторите отбрана и сигурност през последната година. За периода от второто тримесечие на 2019 г. до второто тримесечие на 2025 г. България отчита най-висок номинален ръст на заплатите на заетите в публичната администрация и сигурността в Европейския съюз - 116% или повече от удвояване. За същия период номиналният ръст на БВП е нараснал със 79,6% - също доста висок темп, но все пак с над 36 процентни пункта по-нисък. Всички страни в топ 10 по ръст на заплатите в администрацията са от Централна и Източна Европа - конвергенцията на доходите е факт и България попада в общата тенденция. Все пак няма друга страна с удвояване на възнагражденията на държавните служители, а в няколко страни ръстът е по-нисък от нарастването на БВП за периода. Изключение от тренда е Чехия, където увеличението на заплатите в администрацията е "едва" 30%. На другия край на подредбата са страните от т.нар. Стара Европа - там увеличението на заплащането на администрацията е до 20% (в 6 страни) и между 20 и 30% (в още 6). На дъното са Италия и Германия с ръст от едва малко над 12%. Там заплатите растат с по-нисък темп от растежа на икономиката за периода. В бизнес сектора като цяло възнагражденията също растат с бързи темпове в целия регион, а България отново е лидер с близо 98%. Трябва да се отбележи обаче, че в повечето страни заплатите в частния сектор растат по-бавно от тези в администрацията. В България обаче ръстът в администрацията е с над 18 процентни пункта по-висок - такава голяма разлика "в полза" на държавните служители виждаме само в Хърватия и Полша от страните в региона. Разговаряхме с икономиста Адриан Николов.

"Има реален риск от икономически сътресения, но много от това как се случва динамиката на частно и на държавно ниво, защото са много различни механизмите, по които се определя заплащането. До голяма степен, като наблюдаваме разликите в заплатите в частния сектор и повишенията в отраслите, които традиционно водят най-високите заплати в частната икономика като добив, енергетика дигиталната икономика, виждаме много ясна връзка между производителност на труда и заплатите. Отраслите, които успяват да генерират най-много добавена стойност с всеки един работещ човек в тях, са тези, които съответно дават и най-високото заплащане на своите работещи. Обратното - в държавата, особено в администрацията, където липсват инструменти за отчитане на производителност е изключително трудно да се види съответната производителност и продукта за един работник. Създават се някои доста абстрактни понятия, като "справедливост" в съда, "сигурност" в полицията или в армията или пък административни услуги, които всъщност са много трудни за остойностяване."

Голяма ли е разликата в заплащането в частния и държавния сектор в Северозапада? След като вчера отбелязахме професионалния празник на социалния работник, потърсихме за коментар по темата ни Велина Каменова, началник отдел "Социална закрила" към Дирекция "Социално подпомагане" - Кула.

"Работата ни е свързана с всички категории хора- от новороденото бебе до възрастния човек, който е с увреждане. Наистина в много от случаите работата ни не е правилно оценена, сблъскваме се с всякакви съдби, всякакви случаи в различните отдели - отдел "Закрила на детето", отдел "Социална закрила" и отдел "Хора с увреждания и индивидуална оценка", като всеки един от тях има определена специфика в своята работа. Понякога наистина се сблъскваме с много тежки случаи, които преживяваме и носим у дома. От 2017 година работя в дирекцията и мога да кажа, че всеки ден аз отивам с желание на работа. Когато един човек прави нещо със сърце и с душа, нещата наистина се получават."

Разговаряхме и с Бисер Славчев, който от години работи като автомонтьор във видинска фирма за производство и продажба на строителни материали и компоненти:

"Работя като автомонтьор, доволен съм, заплащането ми е много добро. Фирмата ни произвежда бетон, варов възел е. Работата е трудна, обслужваме камиони, обслужваме всякаква техника. Човек трябва да има познания, за да работи такава работа. Зиме, лете - вътре сме на топличко и работим нормално. Във Видин може да се достигне нивото на средната заплата за страната, но работникът трябва да има опит и най-вече да иска да работи, защото всеки казва, че парите са му малко, но ти като не си квалифициран няма как да получаваш повече."

Преди дни КНСБ започна поредица от срещи с представители на основни политически партии, които ще участват в предсрочните парламентарни избори. На срещите се представя специално изготвен Меморандум за социално-икономическо развитие на България, който съдържа визията на най-голямата обществена организация за приоритетите през следващите четири години. Едно от основните искания на синдиката е за ежегоден ръст от 10% на заплатите до 2030 година, за да могат доходите да достигнат 75 на сто от средноевропейското равнище, при 66% сега. Повече за инициативата научаваме от Петър Мишев, икономически анализатор към Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ:

"Това е една петгодишна визия за това какво ние виждаме като политики, които трябва държавата да се стреми да развива от гледна точка на това какво искаме да постигнем към 2030 година. Това е приближаване до конвергенцията и до средноевропейските нива на доходи... Това, което сме направили е като модел, който представя очаквания ръст на икономиката като реални и съответно номинални стойности и те дават основата, като ние запазваме съотношенията на разходи за персонал, на социални плащания, като пенсии и здравни плащания."

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.