Чинчилата Рошко – пухкавият хаос в дома

Днес ще ви разкажем една история, която започва съвсем невинно – с гледане на чужди чинчили и завършва с нов член на семейството – пухкавият пакостник Рошко!

Всичко започва, когато братовчедката на Елена оставя своите чинчили на гости. Една сутрин се чуват странни звуци, сякаш от мишка. Леко притеснение, малко чудене… и никаква представа, че в клетката вече има новородени бебета! Толкова малки, че буквално могат да останат незабелязани. Резултатът? Един неочакван подарък – малка чинчила, която получава името Рошко. Защо Рошко? Защото е рошав, разбира се! Понякога най-добрите имена идват "първосигнално".

Само че, ако си мислите, че чинчилите са кротки и спокойни – помислете пак. Рошко е всичко друго, но не и кротък. Той е енергичен, див и с подчертан талант в… домашния ремонт. Стени? Надраскани. Паркет? Опитан. Диван? Частично изяден. Истински интериорен дизайнер с много авангарден стил.

И все пак зад тази малка вихрушка се крие едно чувствително същество. Чинчилите са плашливи и им трябва време, за да се доверят. В случая – цели шест години, докато Рошко позволи да бъде гушкан. Да, шест!

Още нещо любопитно – тези пухкави топчици не се къпят с вода. Вместо това си правят… пясъчни СПА процедури! Представете си как се въргалят с пълно щастие в легенче с фин пясък – и разхвърлят всичко наоколо. Красота и хаос в едно.

А когато стане вечер? Тогава започва истинският живот. Чинчилите са нощни животни – скачат като малки кенгура, издават странни звуци и, ако могат, дори ще се опитат да избягат от клетката си като герои от "Изкуплението Шоушенк".

Но най-важното – въпреки белите, пакостите и безсънните нощи, Рошко си остава "любимото същество". Защото точно такива са домашните любимци – малко хаос, много емоция и безкрайна обич.

"Трябваше да избирам между мъжка и женска. Всички казваха, че мъжките са много кротки и добри. Аз повярвах на това и си взех мъжката, но се оказа коренно различно. Знаете, че домашните любимци приличат на собствениците си. И се оказа истина. Оказа се, че Рошко е много, много буен. Много е див. Много е щур, но е страхотен... Чинчилите са доста плашливи. Трудно се привързват към хората. Аз го гледам вече шеста година и отне доста време, докато свикне с мен. Просто са такива. Когато го пускам вечер да се разхожда из апартамента – само в хола – се гоним, тичаме. И след може би шестата година стигнахме дотам, че той да ми позволи да го пипам, да го хващам и да му се радвам... Не бих казала, че е трудно да се гледа чинчила. Даже е много лесно. Не изисква някакви тежки грижи. Живее в клетка, която е обособена с дървени стъпалца, за да може да ги гризе, за да не му израстват прекалено зъбките. Основата са обикновени пелети. Храни се със специални гранули. Аз съм пробвала различни видове, но той си яде едни и същи вече шест години. Менюто не се променя, което е много лесно. Не е хубаво да ядат храна, която и ние ядем, като моркови или други неща. За тях е важно да приемат сено. Има и специални стикчета, които се продават в зоомагазините, но моят явно е злояд и не иска да ги яде. Обича да ми гризе салфетките, когато излезе от клетката. И прави големи бели. Целият хол е разбит – стената зад клетката е за основен ремонт, дори е изкопал с лапичките си. Ъглите са изядени, паркетът също, диванът – също... Трябва да се къпят поне веднъж-два пъти седмично в пясък, за да махат излишните мазнини, защото не могат да се мият с вода. Това е вредно за тяхната кожа и козина. Затова има специален пясък. И става доста мръсно около клетката", разказва неговата стопанка Елена Венелинова.  

Историята на Рошко ни напомня нещо много важно – домашните любимци не идват при нас съвършени. Те идват с характер, с пакости и с изненади. Но точно това ги прави толкова специални. А ако решите да си вземете домашен любимец – бъдете търпеливи, грижовни и готови за малко хаос… защото срещу него получавате нещо много по-ценно – истинска обич.