Опасна болест грози българските лозя

За първи път в България е установено огнище на една от най-опасните карантинни болести по лозата, позната като жълтата болест по лозята. Ако не бъдат взети спешни и адекватни мерки, в рамките на няколко години заболяването може да се разпространи в цялата страна, а българското лозарство и винената индустрия ще бъдат поставени пред едно от най-сериозните изпитания от десетилетия насам.

Огнището е установено у нас още през 2025 година, а от 16 март със заповед на директора на Българската агенция по безопасност на храните 20 хектара от лозов масив на територията на област Велико Търново са поставени под карантина. Болестта е непозната за страната ни и ще постави на изпитание лозари и винари. Нелечима и трудно разпознаваема е, заради сходство на симптомите, каза в "Земята, която ни храни" агрономът Роман Рачков от платформата "Климатека":

"Това е тъй нареченото златисто пожълтяване по лозата, причинявано от вид бактерия. При заразяване растението прояваява признаците на заболяване година след заразата. Заразата се пренася от една миниатюрна цикада, за чието наличие на територията на България е известно от преди над 10 години. Откирто е в района на Свищов, наложена е карантина... Дали заболяването го има на други места в страната, е неизвестно. Не е толкова познато на лозарите, за да могат да го определят. Обикновено при фитопатологията имаме често сходни признаци и самото потвърждаване за наличието на заболяването може да стане само с PSR анализ на проби от листата на лозата... "

Ако делът на заразените насаждения надхвърли 20-30%, се налага унищожаване на целия лозов масив. На практика това означава загуба на реколта за години напред и сериозен риск за поминъка в традиционни лозарски региони у нас. В силно засегнатите райони добивите могат да спаднат с до 80%. Заразените зони могат да бъдат поставени под карантина, което ограничава търговията с посадъчен материал и затруднява възстановяването на производството. Икономическите последствия биха били тежки за родното лозарство. В дългосрочен план подобна епидемия поставя под въпрос икономическата устойчивост и конкурентността на много български лозарски стопанства - особено на малките и семейните, които доминират в сектора, казва Роман Рачков.

По думите му, не толкова климатичните промени, колкото вносът на заразен посадъчен материал и използването на заразени режещи инструменти са сред факторите за разпространение на заразната болест. Разпространява се в Европа още от 20-те години на XX век, но през последните десетилетия, особено след 2010 г., разпространението ѝ значително се ускорява и тя се превръща в сериозна заплаха за икономическата устойчивост на лозарския сектор в редица държави от Европейския съюз- сред тях Франция, Унгария, вече и Румъния. Как може да се разпознае болестта, кои са симптомите и има ли по-податливи сортове?

"При белите сортове лози се получава пожълтяване, при червените сортове - почервеняване. По-податливи са старите български сортове... Ние направихме сайт, интерактивен определител на цикадата. Описали сме симптомите на заболяването, календар биологичен на цикадата, кога трябва да се пръска и как да се прави наблюдение с жълти уловки. Има и снимков материал, може да сравняват... Към сайта има и приложна форма, с която да съобщят на БАБХ, че наблюдават в масива цикадата..."

Контролът върху жълтата болест по лозата е особено труден, тъй като симптомите се появяват със закъснение и заразените растения вече разпространяват инфекцията. Изоставени стари лозя с живи растения, диворастящи подложки, лозя в личните дворове и широкото разпространение на междинните растения-гостоприемници (като като клематис, елша и айлант) затрудняват наблюдението и ефективния контрол. Съществува реален риск от трайно обособяване на огнища и постоянен източник на заразата. Няма ефективно лечение, но разпространението може да бъде ограничено чрез комбинация от превантивни мерки. Сред най-важните са използването на сертифициран посадъчен материал, редовният мониторинг на лозята, лабораторната диагностика и контролът върху популациите на насекомото-преносител. Особено важна е навременната ликвидация на заразените растения, за да се предотврати създаването на нови огнища. В разсадниците може да се приложи и гореща обработка на младите растения (около 50°C), която е сравнително ефективен и екологичен метод за намаляване на риска от пренасяне на заразата.

Инсектицидните обработки и агротехническите мерки могат да ограничат числеността на цикадите, но са свързани със значителни разходи и не винаги са приложими в биологичното производство. Съвременните технологии също започват да играят важна роля. Системи с изкуствен интелект могат да разпознават ранни симптоми по изображения. Интегрирани камери с капани - автоматично идентифицират възрастни насекоми и следят големи площи. Има възможност за моделиране на жизнения цикъл на цикадата - така се предвиждат най-добрите моменти за третиране и се намалява броя на необходимите инсектицидни обработки.

Чуйте повече в звуковия файл.