Милиарди в касата, стотинки в джоба: Парадоксът на българското здравеопазване

Докато държавният бюджет за 2026 г. гордо чертае рекордната сума от над 11 милиарда лева за Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), в чакалните на българските болници се чете друга статистика. Тя е кратка, ясна и болезнена: скъпо и труднодостъпно. Новите данни на социологическа агенция „Тренд“ от февруари 2026 г. разкриват парадоксална картина - колкото повече средства налива държавата, толкова по-несигурен се чувства пациентът. Сред акцентите в проучването са доверието на хората към лекуващите лекари, болниците и публичните институции, които се занимават със здравната система, каза за Радио Видин Димитър Ганев, който е част от изследователския екип на агенцията:

"Проучването е широкоспектърно, с него измерихме какво е доверието към лекари и болнични институции в здравния сектор...Сред това, което установихме с известна доза на притеснение е - доколко представляват разходите за здравеопазване от домакинствата на българите."

За близо 800 000 българи разходите за здраве през последната година са били „много сериозна тежест“. Разходите за лекарства остават най-голямото перо в семейните бюджети. Въпреки въвеждането на безплатни медикаменти за някои заболявания, „кошницата“ на хронично болния българин продължава да поскъпва, каза още Димитър Ганев:

"Над 20% от българите поради недостиг на финансови средства или са отлагали във времето определено лечение, или въобще не са го предприемали, което говори за доста остър социален проблем. В случая, става дума най-вече за натрупване в една възрастова група, която традиционно в България е с по-ниски доходи, това е групата на пенсионерите и в същия момент, те са именно тези, които в най-голяма степен се нуждаят най-често от здравни услуги."

Данните на „Тренд“ изваждат на преден план интересен психологически феномен. Българинът има изключително високо доверие в прекия си лечител - близо 80% от анкетираните се доверяват на своите лични лекари и специалисти.

"Огромна част от българите, в крайна сметка, общуват с личен лекар или лекар специалист, а от там се поражда и съответното доверие, което говори и за добрата подготовка на българските специалисти."

Според директора на ломската болница д-р Георги Савков големият процент на доверие на хората към общопрактикуващите лекари не е изненадващ:

"Ами то е нормално, тези хора на кого да се доверят?! Те имат единствен достъп до личните лекари, ако и този достъп им се отнеме - то хептен ще се преобърне каруцата. Така че, те имат много повече възможността, да контактуват с личния лекар, отколкото след това да имат възможността, да отидат към специалисти в доболнична помощ и вече най-накрая да стигнат до болниците за по-трайни и по-сериозни лечения."

Видинчани остават мнителни относно здравната система и медицинските услуги:

"Какво да ви кажа, много е индивидуално. Например - има добри лекари, от които ще бъдеш доволен, обаче има си и лекари, които не само че не искат да си свършат работата, а искат и много пари. Системата обаче не ми харесва...Нямам доверие в здравната система...Не съм много запознат със системата, но като чувам от приятели, повече се опитват да я източват - фалшиви байпаси, седиш по 3-4 дена, само за да си вземат пари от пътеката. Това чувам."

Изследването от февруари на агенция "Тренд" ни показва една система която е „стабилно критична“. България разполага с отлични лекари и рекорден бюджет, но пациентът остава финансово незащитен. Ако държавата не намери начин да намали процента на доплащане, който остава един от най-високите в ЕС, рекордните милиарди в НЗОК ще се възприемат не като инвестиция в здраве, а като субсидия за една неефективна машина, която все по-трудно разпознава човека зад клиничната пътека.

Повече по темата, чуйте в звуковия файл.