Семейство Ангелови и Чарли – най-верният приятел у дома

В рубриката "97 лапи и 1 опашка" днес ще ви запознаем с един истински герой – Чарли. По документи - кокер шпаньол… макар че самият той има малко по-свободна интерпретация на породата. Майка от Арчар, баща – мистерия от Лом, а резултатът е едно уникално куче, което няма как да сбъркате с друго.

А характер… о, характер колкото си искате! Чарли е своеволен, инатлив и никак не обича да му се правят забележки. Ако му се скарате – ще ви погледне така, сякаш той е правият. Но пък, както често се случва, точно тези „трудни“ любимци се оказват най-обичаните. И при семейство Ангелови от Видин той не просто е куче - той е първото им „дете“, първият член на едно вече доста шумно и щастливо семейство.

И тук идва най-интересното - когато в къщата се появяват и истинските бебета, Чарли изненадва всички. От палав пакостник, който не прощава обувки и тапети, той постепенно влиза в съвсем нова роля… и то доста отговорна. Ще разберете как това „диво“ куче всъщност проявява невероятна търпеливост към децата, как усеща настроенията у дома и как, въпреки че обича да бяга накъдето му видят очите, винаги знае къде е неговото място.

А има и една история, в която Чарли решава да се впусне в самостоятелно приключение - и оставя стопаните си в сериозно притеснение. Как завършва всичко - ще разберете след малко.

Ще разберете и как се съчетава буен характер с нежност към децата. Какви бели е вършил, когато е бил малък. И как едно изчезване завършва по най-неочаквания начин. Ще ни разкажат самите стопани – Катрин и Анатоли Ангелови. А Чарли… той, разбира се, е някъде наблизо и внимателно следи разговора.

"Трябваше да е кокер шпаньол, само че е някаква кръстоска и не сме сигурни. Ние му викаме кокер шпаньол "менте". Характерът му е страшен. Направиш ли му забележка – има си характер, своеволен е. Ама ние си го обичаме много, какъвто е. Правеше бели като беше малък – сложихме тапети в коридора, излязохме и като се върнахме – нямаше тапети вече. Да не говорим колко обувки е изял.
Ама вече почва да се кротва. Може би заради децата. Даже като доведохме бебето от болницата, постоянно стоеше до креватчето и не даваше да се доближиш. Много ги пази. Случвало се е детето да му бръкне в устата, а той стои и не мърда. Обаче на нас – ако му се скараме…ще ни изяде. Сега в момента пак се ослушва. Обича да яде суха храна, предимно. Установихме, че му понася най-добре. Много е гледан. Глезено на максимум. Не може да се оплаче. И си е единствен такъв. Няма друг като него."

И така – това е Чарли. Малко "менте" кокер шпаньол, малко дивачe… но сто процента семейство. Куче с характер, което не обича забележки, обича свободата… но най-много обича своите хора. И както чухте – може да изяде обувки, да избяга на разходка без предупреждение… но когато става дума за децата – се превръща в най-верния пазител. Защото в крайна сметка няма значение каква е породата и откъде идва – важно е колко място заема в сърцето ти. Това беше Чарли и семейство Ангелови от Видин. А ние продължаваме да ви срещаме с онези малки (и не чак толкова малки) същества, които правят живота ни по-шумен, по-цветен… и много по-щастлив. До следващата среща в "97 лапи и 1 опашка".