Рисуване без правила: Как Никол Дечева следва сърцето си

В рубриката "Професия хоби" днес ви срещаме с едно младо момиче, за което рисуването никога не е било просто занимание, а начин да подреди света в себе си. Никол Дечева е от онези хора, които не помнят момент, в който не са държали молив в ръка. Още от дете тя рисува – инстинктивно, без правила и без рамки. И може би точно затова днес стилът ѝ е толкова разпознаваем – малко готик, малко бунтарски, с вдъхновение от света на Тим Бъртън, но пречупен през нейните собствени усещания.

Интересното при Никол е, че никога не е искала някой да ѝ казва как да рисува. Дори в училище – когато има тема, тя избира своята. Защото за нея изкуството не е задача, а свобода. Днес тя създава с графит, мастило и боя. Понякога бързо, понякога бавно, но винаги истински. А когато рисува – шумът в главата ѝ изчезва. Остава само тишината.

Макар да приема поръчки и вече да излиза извън скицника – с малки глинени фигурки и авторски проекти – Никол не бърза да превръща хобито си в бизнес на всяка цена. За нея най-важното е да не изгуби магията. Защото, както самата тя казва – когато започнеш да се насилваш да твориш… нещо се губи. Как се оцелява като артист в свят на бързо съдържание и изкуствен интелект? И може ли едно хоби да остане чисто… дори когато започне да прилича на професия?

"Всъщност аз съм се занимавала с това цял живот. Не мога да си представя момент, в който не съм рисувала. От първите ми спомени винаги съм рисувала. Но може би когато бях на 10–12 години, някъде 5–6 клас, осъзнах, че това е нещо, което искам да правя постоянно. Не знам защо не се записах в училище за изобразително изкуство. Може би защото първо исках да си го правя сама, сама със себе си. Така ми беше най-добре. Не обичах хората да ми дават насоки какво да правя. Дори в часовете по изобразително – даваха ми тема, а аз си рисувах каквото искам. Обичах сама да си търся и да си намирам. Всички искат да превърнат хобито си в бизнес - особено днес. Супер за тези, които искат, но аз не съм фен. Понякога взимам поръчки, да, продавам неща, но никога не ми е било цел да изкарвам пари от това. Когато се насилвам да рисувам, магията изчезва. Винаги съм харесвала по-абстрактни неща, с готик елементи. Любимият ми режисьор е Тим Бъртън – всичко при него е тъмно, леко изкривено. Вдъхновен е от германския експресионизъм. Аз обичам да смесвам готиката с живия живот – хора, растения, животни. Работя с графит, мастило и боя. Не обичам много цветни моливи и маркери. Обичам да има скица и боя – понякога и по мен, и по масата. Понякога става бързо, понякога – много бавно. Работя и върху проект от преди 3–4 години. Тогава направих скица на кученце – нашето куче. Запазих я и сега я реализирам. Докато рисувам не се чувствам емоционално – напротив. Аз съм много емоционален човек, но когато рисувам – се успокоявам. Мозъкът ми млъква...Когато дам рисунка по поръчка и видя радостта на човека. Това е невероятно усещане."

И така – това беше Никол Дечева. Едно младо момиче, което не просто рисува, а намира тишина в линиите и смисъл в детайлите. История, която ни напомня, че понякога най-истинските неща започват като хоби… без план, без очаквания – просто от любов. И може би точно затова имат силата да се превърнат в нещо повече. А дали ще остане хоби или ще се превърне в професия – времето ще покаже. Важно е само едно – да не се губи онова усещане, заради което всичко е започнало.