Румен Стоичков ще разкаже за малките "големи" истории на България

Народно читалище "Цвят 1870" и Дружеството на писателите – Видин организират творческа среща с Румен Стоичков – емблематичен водещ на предаванията „Нощен хоризонт“ и „12+3“ по БНР, репортер и писател, който разказва за малките „големи“ случки и събития в населени места из България. Срещата ще се проведе на 30-ти март (понеделник) от 17:30 часа в Литературния салон на читалището.

А срещите с хора като Румен Стоичков винаги носят едно специално усещане – за близост, за памет и за онези малки истории, които разказват най-много за България. Години наред той обикаля страната, среща се с хора от най-различни кътчета и събира техните спомени, легенди и съдби, за да ги превърне в разказ.

"Не знам дали знаете – в област Видин има едно село, което се казва Вещица. То носи едно такова странно име – малко стъписващо, стряскащо или посрещано с усмивка. Оказва се, че хипотезите за това име всъщност са две. Едната е, че някога назад във времето прадедите са имали умения – били са много вещи в занаята да правят петмез. Това е едната версия. Обаче по-отдавна се смята другата – че пак назад във времето, по турско, една турска войскова част минава по баирите над селцето. То е в община Белоградчик. През землището на селото преминава една река, която идва от Сърбия, минава през село Салаш, стига до въпросното селце Вещица и в днешно време тази река се казва Вещичка, след това приема името на следващото село и така до Дунав. Но в някакъв определен ден от годината жените се събирали – да речем във вторник – ходели във вировете на реката, къпели се, прали, вършели каквото било необходимо, свързано с вода. Но не щеш ли, един ден по случайност отгоре по баира минава една турска войскова част. Зазяпали се войниците, аскерът гледал долу – жени, полуголи, голи. Усмихнали се, постояли мълчаливо по баирите, но началникът им решил, че не би било хубаво да стоят дълго време по ред причини. Затова заповядал на аскера да се изнася колкото се може по-бързо от този баир, защото тези долу са вещици и ще им се случи нещо лошо. Тази случка се разчулa в региона и оттогава започнали – и на майтап, и на шега, или наистина – да наричат селцето Вещица. Така че това е един от причудливите случаи, за които се сещам от вашия регион. Иначе аз в книгите разказвам за селища от цяла България. Нито една от десетте ми книги не е свързана само с един регион. Във всичките ми книги има безброй случаи, свързани с истории, които са разказвани от местните хора. Искам да отворя една скоба – в нито една от книгите ми, в нито един репортаж, нямам художествена измислица. Аз съм бил там като репортер. Обиколил съм над 2000 села в България и съм спирал почти всеки човек, стига да е бил склонен да ми отговаря. Разпитвал съм за предания, легенди, хипотези за имена, местоположения във времето, топонимия, имена на върхове, рекички, поточета, дерета, историята на църквата, на килийното училище, на светското училище, читалището, кметството, войнишкия паметник, характерни обичаи и традиции. Около това съм се въртял винаги. И, разбира се, във всяка книга има между 400 и 500 цветни снимки. Когато разказвам за иконостаса на църквата, читателят може да види как изглежда, защото снимката го илюстрира", разказва Румен Стоичков.

Историите на Румен Стоичков продължават да ни напомнят, че най-ценните неща често се крият в най-малките места.