Д-р Ирка Петрова: Добрият лекар си обича работата

В това издание на "Калейдоскоп" ви представям д-р Ирка Петрова- стоматолог - хирург. Невероятен, изцяло отдадена на работата си и на родния си град.

Родовите ѝ корени са свързани с Видин. Винаги е харесвала и обичала родния град и винаги се е връщала тук. И днес продължава да се радва на всеки един момент, в който успява да се разходи в красивия Крайдунавски парк и от площадката на "Телеграфа" да гледа изгрева или залеза над реката. Казва, че Видин за нея винаги е бил град с традиции. А пък реката му придава допълнително очарование и свеж полъх. Дунав има важно и ключово значение за нейното семейство.

Ирка Петрова е родена във Видин на 11 май 1947 година. Казва, че баща ѝ е бил великолепен човек- красив, образован, добър, грижовен към семейството си. Освен това е много добър плувец и учи децата си да плуват и да обичат природата. Майка ѝ е била изключителна домакиня и кротка жена. Учат децата си да не бъдат злобни, да са добри, да са трудолюбиви и да си учат уроците. В семейство й се цени образованието и доброто възпитание.

Ирка Петрова завършва Първа гимназия във Видин с отличен успех Още в гимназията знае, че ще кандидатства медицина. Съветът на баща ѝ е да учи стоматология, съвет, който тя следва. Кандидатства на общо основание на две места - в София и във Варна, във Варна е приета медицина , а в София - стоматология. Така се записва да следва специалността "Стоматология".

След завършване на висшето си образование през 1972 година е разпределена във Видин. Започва работа в стоматологията, като минава по няколко месеца във всички отделения, за да се запознае със същността на работата и да си избере специалността, която да работи. Д-р Ирка Петрова отхвърля възможността да работи с деца, предпочита възрастни пациенти  и се насочва към хирургията.

Всъщност името Ирка идва от Любомира, но поради факта, че е доста дълго, всички ѝ казват Ира, а по-късно и Ирка. Днес повечето хора във Видин я знаят с това име.

Ето какво споделя д-р Ирка Петрова: 

"Не ме е било страх от кръв и други подобни, по-скоро страх от това да не оплескам някъде работата, но те бяха много добре разположени към тези, които завършвахме - Лили Деспотова също, шефът на нашето отделение е хирург, д-р Кочанов също е хирург, никога не са отказвали да консултират пациента, за който не си съвсем сигурен...

Тогава ги хоспитализирахме - с фрактура или абцес. Изпращали сме ги в София. Най-отговорно за мен са били винаги фрактурите, абцесите и флегмоните. Защото друго е да те поемат в клиника, където имат много по-голяма практика и апаратура...

Винаги съм пристъпвала към хората отговорно, но има и несериозни, ти му казваш нещо, а той не те слуша и си прави каквото иска... Не се притеснявах да кажа: "Отиди в София, там ще те приемат" и да не залъгваш човека, че можеш да го оправиш...

Човек трябва да си преценява силите и да бъде честен към себе си, и да не се смята, че е голямо нещо, и че може всичко да прави. Няма такъв човек за мен. Защото като направиш някаква поразия, после трудно се оправя."

Повече за живота на д-р Петрова- в звуковия файл.