Теодор Трендафилов: Между социалните мрежи и реалността на политиката

Теодор Трендафилов е на 27 години, родом от Видин и възпитаник на ГПЧЕ "Йордан Радичков". Днес живее в София, където работи като управител на заведение, но паралелно с това се занимава активно с теми, свързани с обществения и политическия живот у нас, които коментира и представя в онлайн пространството.

Образованието му е в сферата на английската филология в Югозападния университет в Благоевград, а престоят му от близо три години в САЩ допринася за по-широкия му поглед върху обществените процеси и ролята на гражданите в тях. В свободното си време се занимава и със западна философия - интерес, който определя като личен, а не професионален. Предстои му да продължи обучението си, а в момента разработва и собствен журналистически проект, насочен към темата за корупцията в България.

Част от темите, с които се занимава, той представя в онлайн пространството, включително и чрез своята страница - teotrendafilov.

В разговора ни той поставя акцент върху това, че дистанцирането от политиката не означава, че човек остава извън нейното влияние. Напротив - според него решенията, които се вземат на институционално ниво, неизбежно се отразяват на ежедневието, дори когато хората не ги следят или разбират.

Обсъждаме и поведението на младите - между активното изразяване на мнение и по-ограниченото вникване в същността на проблемите. По думите му, предизвикателството днес не е липсата на информация, а трудността тя да бъде осмислена и поднесена по достъпен начин.

"Много хора си мислят, че като не се интересуват от политика и обществените процеси, те са по някакъв начин имунизирани. И на моменти това може да се усеща по този начин, но хората често си въобразяват, че ако си затворят очите за политиката или „излязат“ от нея, сякаш е някаква стая, от която може да се тръгне, като ти стане много горещо. Не работят реално така нещата. Политическите и обществените процеси са по-скоро като един климат, от който няма как да избягаш. Ако не следиш времето, пак ще се намокриш, когато завали. Така че неинформираният човек по-скоро живее в едни рамки, които той не е избрал и не осъзнава. Той плаща цени, които не разбира, приема правила, които не разбира, правила, които не е обсъждал, и после носи последствията от това, като на него му се струва, че е по-скоро съдба или лош късмет. Всъщност това са резултати от решения, които са взети някъде другаде. И това създава пак една илюзия за личен провал – че не разбирам нещата. То всъщност проблемът по-скоро може да е системен. Тук има парадокс – че тези хора, които си казват „не ме интересува грам, защото не ме засяга“, те всъщност са най-засегнатите. Защото когато не участваш в оформянето на своята реалност, започваш да живееш в реалността на някой друг – в тази, която някой друг е оформил за теб. И в крайна сметка бих казал, че да си информиран не е въпрос на интелект, а по-скоро въпрос на лична отговорност – не само към теб. Отговорността е към хората, които обичаш, хората, които са ти неутрални, и дори към хората, които мразиш – стига да искаш да видиш как всички живеем в едно по-добро общество."

Теодор е част от поколението Gen Z, което често е обвинявано, че не се интересува от политика. В същото време обаче се наблюдава, че много млади хора са активни, включително и на протести. Тази привидна противоречивост поставя въпроса как може да се обясни съчетанието между активност и понякога липса на задълбочена информираност.

"Аз също виждам едно такова разделение в нашето поколение и то е точно това, което ти споменаваш – от една страна дълбочината на разбиране на политиката, а от друга – младите хора днес живеем в свят, в който всичко е доста непосредствено. Новините – възмущаваме се от тях, позицията, която заемаме – всичко е доста повърхностно, а социалните мрежи носят голяма отговорност за това, поне според мен. Нямам данни да го докажа, но според мен те превръщат всяко събитие в едва ли не някакъв морален тест, на който трябва да се случи още тук и сега по най-бързия начин. Нека всеки да изрази мнението си, всеки да се изкаже, да стигне до някакво заключение – и това най-често е базирано само на заглавието на някоя статия или новина. Това само по себе си ражда някаква политическа активност – виждаме протести, каузи, дава се гласност на всякакви проблеми – но в нашето поколение по-често тази активност е първична или импулсивна. И не се отделя достатъчно време да се изследва в дълбочина самата тема. Има нещо напълно разбираемо в това – на сложните обяснения е трудно да се довериш."

В края на разговора Теодор отправя лично послание към младите хора, обобщавайки своята гледна точка за ролята на информираността и гражданската активност:

"Политиката не е нещо страшно, не е мръсна дума и не е нещо, от което трябва да се срамуваш. Политиката е в живота на всеки един от вас. И ако имате желание животът ви да се подобри – не само вашият, но и този на близките ви – започнете да се интересувате, дори малко. С времето това ще се натрупва като снежна топка и може да доведе до много ползи за всички нас."

За Теодор Трендафилов гражданската активност не е абстрактна концепция, а начин на живот. Чрез работата си, интересите си и бъдещите си проекти той показва, че отделният човек може да има реално влияние върху обществото, ако избере да наблюдава, разбира и участва. Именно тази лична ангажираност - между професионалното и личното, между анализа и действието - прави Теодор не само наблюдател на обществените процеси, но и активен участник в тях, готов да превърне идеите и критиката в конкретни действия.