"Осанна! Благословен Идещият в име Господне!"

Шестата неделя на Великия и спасителен пост, която отбелязваме днес, Църквата възпоменава Вход Господен в Йерусалим.

"Великият пост отива към края си. За изминалите шест седмици ние нееднократно слушахме призивите на Църквата да разбием черупката на безчувствието в своето сърце и подобно на блудния син да се обърнем към Бога с думите: "Съгреших, Господи, пред Тебе". Но не всяко сърце се e проникнало от този дух на разкаянието. Понякога ни се налага да слушаме: "Аз спазих поста, но не получих облекчение и не почувствах Бога – значи, не на всички това е дадено". Обаче всички ние сме сътелесници по плът, и Господ ни е сътворил, за да Го търсим: "Той... не е далеч от всекиго измежду нас: защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме" (Деян. 17:27-28).

Йерусалимските жители чакали великия вожд – освободителя и триумфатора. Обаче Господ извършва своя вход в Светия град, изпълнявайки пророческите писания: "Кажете на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица" (Мат. 21:5). Така и ние очакваме някакво вълшебно явяване на Христос в своя живот, забравяйки Неговите думи: "Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него" (Откр. 3:20).

Бедата е в това, че ние не се вслушваме в себе си, във вътрешния глас на своята душа и цял живот "плаваме по повърхността", както обичал да казва преподобни Нектарий Оптински. Дълбочина на реката на живот може да даде само молитвата. "Молитвата е дихание на Светия Дух" – твърди свети праведен Йоан Кронщадски и продължава: "Усетите ли в сърцето си по време на молитва или при четене на словото Божие и другите книги със свещено съдържание, или в благочестиви разговори лъх от тих вятър, така че по вашето тяло сякаш пробягва електричество – Господ ви посещава". Не в буря и в огнен вихър усетил пророк Илия Бога, а както е казано в Писанието, "лъх от тих вятър (и там е Господ)" (3 Цар. 19:12).

Йерусалим очаква скорошни политически и социални преобразования, виждайки в тях крайния смисъл на живота, а Христос пролива сълзи за неговите жители, предвиждайки идващи разпри и войни – резултат от обръщането на човечеството само към земното. Христос, "когато се приближи и видя града, заплака за него и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти, понеже ще настанат за тебе дни и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред, и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен" (Лк.19:41-44).

Днес започва пътя на голготското възхождане на Христос. Да помага Господ на всички нас, дори и за малко да се приближим до подвига на Неговото Кръстоносене, за да станем причастници на славното Възкресение на нашия Господ и Спасител. Амин."

Митрополит Климент (Капалин)

В рубриката "Съвременна Библия" – Честит празник! Ще погледнем към евангелската Цветница от любопитен и малко шеговит ъгъл. В тази история Бог е заложил присъствието на едно магаренце. Земните царе яздят чистокръвни жребци или се возят в златно-украсени каляски. Христос, обаче, залага на магарето. Защо?

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.