60 години в бяло: Сърцето на село Василовци, което не знае умора

В "Думата имат старейшините" днес гостува Виолета Георгиева от монтанското село Василовци. Поводът да ви срещнем с нея е, че в края на миналия месец тя навърши своя 60-годишен юбилей като медицински работник. 60 години, които са отдадени на труд и грижа за хората, и тяхното здраве.

Виолета е родена във Василовци и там е израснала. Тя е учила в Медицинския институт в София. 1966 година го завършва със специалност "акушерство" и се връща в своето родно място, където започва работа:

Лекарят, който работеше тук, д-р Желязков, той ме вербува да дойда в селото, защото имаше родилен дом, а акушерката преди мен вече беше на възраст. Аз отначало не се съгласявах, защото това е моето село и бях много млада - на 22 години, но накрая се съгласих и започнах работа на 20 март 66-та година и до днес продължавам. Родилният дом беше в една частна сграда и в него бременните от Крива бара, Княжева махала, Дондуково, Сталийска махала и Василовци раждаха при мен. Аз съм си била сама, лекар при мен не е имало, той беше в здравната служба тук. Работех със санитарката и двете с нея се справяхме. Израждах бебета, зашиване на родилка, епизиотомия ако се наложи. Всичко съм вършила.

В далечната 1966-а Виолета е била младото момиче, на чиито ръце са се доверявали десетки майки. След закриването на родилното отделение, тя не оставя своята мисия - продължава да се занимава с медицински грижи за деца и жени:

Провеждах женска, детска консултация, профилактични гинекологични прегледи, ходене по домовете на бебенцата. Много се държеше да няма смъртни случаи и много сме ходили. В последните години, даже ни задължиха и в събота и неделя да ходим, нищо, че са почивни дни...Тази работа за мен е много нещо! Тя е част от живота ми. Много ми харесва, много си я обичам и сега, като идват бебенца малки да ги меря - просто ми е приятно. Те са едни такива пухкави, симпатични, само да им се радваш, да ги целуваш. Много ми е приятно! Все още изпитвам такава обич и любов към дечицата! Продължавам да работя като медицинска сестра и акушерка с личен лекар. Тази работа ми дава стимул и сили. За мен няма умора.

За Виолета медицината никога не е била просто „работа от осем до пет“. Нейният юбилей не е просто статистика на трудовия стаж,  той е летопис на хиляди безсънни нощи, на успешно преодолени здравни кризи и на неизброими усмивки на майки и бебета. Днес, 60 години по-късно, Виолета Георгиева продължава да бъде символ на онази достойна и тиха българска интелигенция, която крепи духа на нашите села. Когато я попитате каква е тайната на нейното дълголетие в професията, тя скромно отговаря, че любовта към хората е най-доброто лекарство, а любовта към работата е това, което я поддържа. Завършваме днешната среща с благодарност. Благодарност към една жена, която научи Василовци, че здравето е дар, но грижата за него е изкуство. Пожелаваме на Виолета Георгиева още дълги години здраве и бодрост, за да продължава да бъде живият пример за това какво означава да носиш бялата престилка с чест!

Повече по темата, чуйте от звуковия файл.