Крапчене пази традициите си

Само на няколко километра от Монтана, в подножието на Стара планина, се намира село Крапчене - малко населено място, което пази духа на Северозапада. През него преминава река Шугла, а животът тук е сравнително спокоен. Днес в Крапчене живеят около 300 души, не липсват и младите семейства, през последните години се купуват и много къщи.

Наред със спокойствието обаче, хората се сблъскват и с някои трудности. Липсата на редовен транспорт до Монтана е сред сериозните проблеми, които затрудняват ежедневието на местните и достъпа им до услуги, и се отразява най-силно на по-възрастните и на тези, които не разполагат с личен автомобил.

Така стоят нещата днес... Но да се върнем за кратко и в миналото. Съществуват различни предположения за произхода на името на селото. Как се съхраняват традициите, какво е било някога Крапчене някога и как живее в селото днес - разказва Атанаска Господинова, която е била секретар на кметството, а в момента е секретар-библиотекар към читалището.

"Има няколко варианта за произхода на името на селото... Селото ни е създадено много отдавна, най-напред е било в местността "Селището"... Животът в селото ни е спокоен... Нямаме фрапиращи кражби или големи нарушения, които да създават много големи проблеми... В Крапчене се купуват много къщи... За транспорта и дума да не става - там е не трагедия, там е нещо по-лошо... Медицинско обслужване - имаме лекарка, която ни е личен лекар на повечето хора от селото..."

В Крапчене културната дейност винаги е била добре развита. Селото се слави с автентични крапченски хора и народни носии. С много желание и усилия преди няколко години местните самодейци успяват да възстановят танцовия състав. Любовта към българския фолклор се предава и на най-малките. Децата учат стари игри, гатанки и залъгалки, за да продължат нишката на народната памет чрез групата за словесен фолклор "Благодумци“, разказва още Атанаска Господинова, която влага много труд, но и много желание в работата си и сама ни споделя, че фолклора е в сърцето й:

"По стечение на обстоятелствата съм секретар-библиотекар на читалището от 2020 година. Казвам по стечение на обстоятелствата, понеже библиотеката, читалището, нямаше дейност една подина, поради нежеланието на никой да заеме тази длъжност... Понеже фолклора и всичко българско ми е в сърцето, просто поех длъжността временно, докато се намери човек, но това временно вече ще стане седем години. Читалището в Крапчене е създадено през 1928 година от един училищен инспектор от Мала Кутловица - Владимир Симеонов... Винаги е имало културна дейност в Крапчене... През 1961 година две учителки от местното училище със един служител от общината събират мераклийте хора от селото и образуват една група самодейци... През 1963 година се образува и танцов състав. Този състав е от местни хора, изпълняват само автентични крапченски хора и са облечени само в автентични крапченски носии. Голяма дейност развиват, много участия имат... Като поех тази длъжност, по принуда, понеже съм участвала в стария състав по изяви и също обичам фолклора, обичам традициите, обичаите и обредите, и с много мъка, с много зор, с много усилия, успяхме да възстановим танцовия състав... Това, което съм възстановила - като стъпки, това е, което съм запомнила, което ми е останало. Все още знам, че има един танц "изручанката", който не е пълен - не съм го играла с възрастните жени така, както го играем сега, но просто не мога да се сетя и не мога да намеря никъде запис... 2022 година събрах една група от дечица, пет дечица, които изпълняват бабини залъгалки, гатанки, игри от едно време... Групата е Детска група за словесен фолклор "Благодумци"..."

Крачене е село с традиции, а местните и до днес пазят и почитат фолклора.

"Младите репетират и обработени хора, излизаме и с обработени хора... Основата са ни автентичните хора, защото където и да идем на фестивал - те класират автентичните хора. И носиите... Активни сме доколкото ни се простират възможностите финансово, защото това много ни ограничава..."

Въпреки ентусиазма, липсата на финансиране остава сериозна пречка. Често самодейците сами поемат разходите си за участие във фестивали, водени единствено от желанието да представят традициите на Крапчене.

"Ние почти си плащаме, самодейците. Плащаме такса за участие... Път- никой не ни поема път... Много труд полагаме, много време губят хората - от личното си време, за репетиции... "

Местните жители споделят, че животът в Крапчене е спокоен, но ежедневието се усложнява от липсата на транспорт до Монтана. Друго сериозно изпитание за тях е ежедневното пътуване по международния път Е-79, който е в окаяно състояние.

"Нормално живеем, като във всяко едно село... Нямаме проблеми, нямаме кражби... Животът в Крапчене е нормален, спокоен, спокойно си живеем. Гледат си хората кокошки, животинки... Близо е до Монтана, лошото е, че няма превоз. Няма автобуси, и който няма кола - с таксита... Хубаво е да се живее в село..."

Повече чуйте в звуковия файл.