Тара – 14 години любов и преданост на четири лапи

И днес в "97 лапи и 1 опашка" ви срещаме с едно истинско… слънчице на четири лапи. Казва се Тара - 14-годишна дама от породата мини Шар пей, с онези характерни гънки, които сякаш крият цял един живот истории. Запознах се с нея съвсем случайно - на разходка в квартала. Тя бързаше, както винаги, а стопанката ѝ Виктория - малко притеснена от диктофона… но само в началото. Защото, когато стане дума за Тара, думите сами идват. Тара е от онези кучета, за които стопаните казват: "Все едно, че нямаме куче вкъщи" - толкова е добра, тиха и възпитана. Белите? Почти никакви. Е, като малка - съвсем малко, колкото да не нарушава традицията.

Животът на Шар пея обаче не е съвсем лесен - оказва се, че тези сладки бръчки понякога създават грижи. Тара дори е минала през операция на очите. Но както казва Виктория - "тя си е добричка и нищо не ни е направила, което да помним с лошо".

А вкъщи Тара не е сама. Има си компания - младият Рио, френски булдог, който се появява доста по-късно. В началото - малко ревност, малко "аз съм кралицата тук"… но днес вече са истински отбор. И ако се чудите какво обича едно 14-годишно шарпейче - отговорът е ясен: месо! Пилешко? Не, благодаря - не ѝ понася. Риба? Само на гранули. Но шпек, салам и хубаво месце - там Тара знае какво иска. И честно казано - не е никак глупава. Имало е и напрегнати моменти - като онзи, в който като малка избягала навън… и всички наоколо спрели, за да помогнат. Оттогава - каишката е задължителна, а сърцето на стопаните - малко по-спокойно. Но най-хубавото в тази история не са нито породата, нито годините, нито навиците. А думата, с която Виктория описва Тара: "Слънчице". И после добавя нещо, което сякаш казва всичко: "Обичам си я, както си обичам сина."

А ние всички знаем - кучетата може и да не разбират времето… но разбират любовта. И я връщат така, сякаш всеки път ви виждат за първи път.

"Тара е нашето Шар пейче и е вече на 14 години. Тя е изключително добра и послушна, никога не е правила бели, дори когато беше малка. Решихме да я кръстим Тара просто така, семейството решихме, и тя оттогава е част от нашето семейство. Когато Тара беше малка, се наложи да я оперираме на очичките и да я кастрираме, защото имаше някои здравословни проблеми. Нейната набръчкана кожа е типична за породата, а характерът ѝ винаги е бил много добър и дружелюбен. В началото се беше наложило да пази територията си, но с времето се научи да се разбира добре с новопристигналото ни френско булдогче Рио. Днес те са добри приятели и заедно си прекарват времето. Тара се храни с гранули, но много обича и домашна храна, като най-любимо ѝ е месото – свинско, патешко, а понякога и риба. Тя винаги знае какво иска и е доста прецизна по отношение на храната си," разказва Виктория Цветкова.

Това е историята на Тара - 14 години вярност, спокойствие и онзи тих характер, който не прави шум, но оставя следа. Куче, което не е направило бели, не е създало проблеми… но е създало дом. Истински. От онези, които не искат много - само малко разходка, хубаво месце… и своите хора наблизо. И може би точно затова са толкова ценни - защото присъствието им е тихо, но любовта им е огромна.