Нажат Хамал – Йоцова и магията на домашните торти

В "Професия хоби" днес ще ви срещнем с Нажат Хамал - Йоцова- изключително вдъхновяваща личност, която съчетава страст, креативност и професионализъм. Тя е на 33 години, името й означава "спасение" – нещо повече от красиво име, защото, както споделя, се е появила на света по много особен и труден начин. Името идва от баща ѝ, който е сириец, и носи точно това послание – Нажат е "спасението" в живота му. Фамилията Хамал пази част от историята ѝ, а днес е и Йоцова, като съпруга на стендъп комедианта Емо Йоцов от Видин, с когото вече сме се срещали в ефир. Казва, че като него е горда видинчанка.

По професия Нажат е юрист, но истинската ѝ страст и творчество се проявяват в сладкарството. Това, което я отличава, е стремежът да прави торти, които са истински – както на вкус, така и на вид. Без готови фигурки и изкуствени оцветители, с внимание към детайла и вложена цялата си душа, всяка нейна торта е уникална. Вдъхновение черпи от детските си спомени – от малката "сладкарничка", с която като дете си играела, от градините на бабите, цветовете на цветята и вкусовите си предпочитания.

За Нажат важният детайл е, че торти прави не просто за естетика или тренд, а за истински вкус и емоция. Тя държи продуктите ѝ да са максимално натурални и домашни, защото вярва, че храната е нещо, което трябва да се оценява и уважава. Именно това внимание и любов към всеки детайл превръща нейните торти в малки произведения на изкуството – с вкус, аромат и душа. Детската игра с малката сладкарничка се е превърнала в истинска професия, като тя избира да следва своите принципи и да връща хората към истинската храна – приготвена с ръце, с любов и внимание.

"Моята страст започна много-много отдавна. Когато бях дете, всъщност много обичах да се занимавам с някакви малки вкусни неща, които миришат много добре. И си играех като дете на малка сладкарничка и закусвалня. Заставах зад бара, в кухнята вкъщи и си представях, че имам клиенти, които опитват сутрин някаква вкусна закуска и са много впечатлени. И това, егоистично или не, много ме зареждаше. До там. Чиста детска игра. След това, поради някаква причина, съдба сигурно, започнах да работя в едно пространство. Казвам пространство, защото не беше съвсем заведение типично. Там започнах да правя някакви експерименти със сладки неща и да готвя и да правя торти. Всъщност, самата страст се зароди в идеята, че нямам къде да отида да ям готина торта. И поради тази причина не ядях никъде торти. И винаги, когато има повод с торта, аз си казвах, аз не обичам торта. И я отказвах. Това е защото нито една торта нямаше истински богат вкус за мен. И може би от там, наистина, започна цялото нещо. След това, хората, които пробваха тортите ми казваха, много са интересни, много са специфични. Имат вкус, напомнят ми на детството. Ей, това като го чуя, просто ми се загрява цялата душичка. Да, и до сега се стремя изцяло да са такива. Да, има неща, които не мога да си набавя на 100% да са най-биологичните и натурални неща. Но се стремя към това. И може би това е причината да стават така вкусни като домашни. Те са домашни торти... За вкусовете - да започна от там. Главно черпя идея от това какво аз бих яла. Какво аз бих имала на своя празник. И с какво бих нахранила детето си. Това са много важни и ключови моменти. Защото да не звуча в никакъв случай против масовите торти. Но държа те да са с вкус и с някаква същност.

Нажат Хамал – Йоцова има и своя страничка в социалните мрежи под името Nunateria, където споделя творенията си и вдъхновява последователите си.

"Ако говорим за визия, може да ми се смееш, но понякога виждам по градинките на бабите как изглеждат подредени цветята им, които са засадили. И много ми харесва чисто като гама. И може би от там най-често. Може би от градините на бабите, колкото и нелепо да ти звучи. За това винаги аз нямам торта, която да се повтаря с предходна или с някоя, която съм правила чисто визуално. Вкусовете са ми няколко вида, които съм съчетала и ми харесват как са се получили като идея, но чисто визуално никога не съм повтаряла торта. И това е, аз не мога и да го направя. Или другият вариант е човека, за когото правя торта. Ако го познавам или някакви специфики има, който е поискал да има на тортата, тогава се съобразявам горе-долу с него, но винаги е в украса природа. Тоест или цветя, или плодове, неща, които са натурални. Не използвам неща, които ще правя във фигурки и ще използвам бои или нещо изкуствено", споделя Нажат.

Нажат споделя какво изпитва, когато вижда хората, които опитват нейните торти за първи път – удовлетворение и истинско щастие.

"Чувствам от реакцията на хората, които виждам как опитват от моите торти, едно удовлетворение и честно казано наистина щастие...  Защото знам какъв труд полагам за тези неща, за изработката им. Знам какво е чувството докато правя една торта, защото аз наистина влагам много в нея. Аз не я правя просто машинално. Аз я правя в момент, в който съм изцяло съсредоточена към това какво ще се получи. Изпитвам наистина удоволствие и когато виждат, че хората са щастливи и съм направила техния повод още по-хубав и сладък и си казват добре, че поръчахме от теб торта, тогава наистина знам, че заслужено не съм се наспала и съм правила по нощите торта. Буквално го казвам и честно..."

Историята на Нажат показва колко далеч може да стигне човек, когато следва това, което обича. От детските игри в кухнята до днес, когато създава торти с характер и вкус, тя доказва, че най-важното е душата, която влагаш в това, което правиш. За нея храната не е просто продукт, а отношение – грижа, внимание и любов към хората, за които я приготвя. Може би именно затова нейните торти се отличават - защото са истински, направени с мисъл и сърце.