Теди Генова: Как да разпознаем и спрем повторението на родителските модели

Често си казваме: "Няма да съм като нашите родители"… и го вярваме истински. Докато един ден не се чуем да повтаряме същите думи, същия тон, същите реакции. И се питаме - кога се случи това? Родителските модели са първият ни урок по любов, по общуване, по справяне с трудностите. Още от деца ние попиваме не само това, което ни казват, но и това, което виждаме - как се изразяват емоции, как се решават конфликти, как се дава или не се дава подкрепа. Понякога тези модели ни дават стабилност и сигурност. Друг път обаче ни поставят в повтарящи се ситуации, които ни носят напрежение, неразбиране или болка. И тогава идва важният въпрос - можем ли да прекъснем този цикъл?

Истината е, че не сме обречени да живеем по готов сценарий. Осъзнаването е първата и най-важна крачка към промяната. Да разпознаем кое е наше и кое е наследено. Кое ни помага и кое ни пречи да бъдем такива, каквито искаме. Днес поставяме тази тема в центъра на вниманието - защото грижата за психичното здраве започва именно от тази честност към самите нас.

"Със сигурност най-често повтаряме неконкретни думи на родителите си, въпреки че и това е възможно, но реално най-често повтаряме емоционалния стил, в който сме били отглеждани. Ако сме израснали с много критика, има риск да станем свръхкритични. Ако пък е липсвала емоционална близост, може несъзнателно да бъдем по-дистанцирани със собствените си деца. Повтарят се и модели на контрол – например свръхангажираност, емоционално отдръпване или пък обратното – прекомерно сливане. Това са начини на реагиране, които сме усвоили като нормални, просто защото са били много активна част от ранната ни среда. В стресови моменти мозъкът ни автоматично се връща към най-ранно научените стратегии за справяне. Кои са те? Разбира се – тези от детството. Те буквално са записани в нервната ни система и когато сме уморени, уплашени или претоварени, реагираме на автопилот, а той често говори с гласа на собствените ни родители. Тези модели се проявяват навсякъде, където има близост – начинът, по който се караме, начинът, по който търсим внимание, как се отдръпваме при конфликт или как се страхуваме от изоставяне. Всичко това най-често отразява ранния ни опит с грижещите се възрастни. Партньорските отношения особено силно активират тези стари сценарии, защото емоционалната интимност напомня на първичната връзка с родителя", каза психолога Теди Генова.

Промяната рядко е лесна. Тя изисква време, търпение и смелост - смелост да се вгледаме в себе си, да признаем старите модели и да решим съзнателно кои от тях искаме да продължим… и кои да оставим в миналото. Понякога най-голямата крачка не е да направим нещо ново, а да спрем да повтаряме старото. Когато започнем да разбираме себе си по-добре, ние не просто подобряваме собствения си живот - ние променяме начина, по който обичаме, общуваме и възпитаваме следващото поколение. Така постепенно се създават нови, по-здравословни модели - с повече разбиране, приемане и повече грижа.