Пасхално приветствие на Видинския митрополит Пахомий

   Пасхално приветствие до всечестния клир и боголюбивия народ на Видинска епархия 

       "Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен." (Марк 16:6)

       Възлюбени в Господа отци, братя и сестри, Христос Воскресе!

Бог ни удостои и тази година, след като преминахме през периода на светата Четиридесетница, да достигнем до светото Възкресение на Неговия възлюбен Син - нашия Господ Иисус Христос.

През Великата седмица заедно съпреживяхме с Христа тържествения вход в Йерусалим; чухме притчите за жениха и десетте девици, за да бъдем бодри и в очакване; станахме свидетели на предаването на Христа; участвахме в Тайната вечеря с апостолите; преживяхме страданията Христови и Кръстната смърт и очаквахме с надежда Христовото Възкресение. Или както пее светата ни Църква в пасхалния канон – "Вчера се съпогребах с Тебе, Христе, днес възкръсвам с Тебе, Възкръсналия; съразпъвах се с Тебе вчера; Сам ме прослави с Тебе, Спасителю, в Твоето Царство".

Ето че дойде този най-свят миг, в който най-сетне "проповедта на светлото Възкресение" разпръсква тягостния дух на разочарованието, на страха и на тъгата. "Христос воскресе из мертвих" и надеждата у всички отново се съживява. Велико чудо за всички хора, за целия свят, чудо славно и необяснимо за човешкия ум – но същевременно чудо, чрез което и в което всички ние живеем – защото "Животът от гроба изгря". Сам Христос, новият Адам – премахна разрушителната смърт и ни даде нов живот в Бога. Днес сме се събрали да отпразнуваме и да възпеем именно нашето осиновление, скъпи в Господа чеда!

В тази свята и светла нощ на Възкресението, на утренята и на светата Литургия всичко се изпълва с божествената светлина на Възкръсналия Син Божий. Тази светлина озарява и развеселява душите на всички християни, цялото видимо и невидимо творение днес се ликува. Възкръсналият наш Бог идва сред Своя народ и изпълва обещанието си – "вие ще бъдете наскърбени, но скръбта ви ще се обърне на радост." (Йоан 16:20-22). Тази е радостта, която никой не може да отнеме, единствената истинска радост е тази на Възкресението.

И наистина, колко жалко е за тези, които отричат Възкресението и не искат да приемат радостта на Евангелието. Ако няма възкресение и изкупление, неминуемо бихме стигнали до отчаяние, защото тогава смъртта би имала последната дума, а нашият живот щеше да е обречен на забрава и безсмислие. Заедно с апостол Павел ние бихме запитали: "каква полза за мене, щом мъртви не възкръсват? Да ядем и да пием, защото утре ще умрем!" (1Кор.15:32) . Но особено в настоящия век всички ние се убедихме, че консумацията, комфортът, пресищането не носят щастие и мир на душите ни. Напротив – истинската потребност и копнеж на душата е да „познаем Христа и силата на Неговото възкресение“ (Фил.3:10). Великият ден на Пасха е повод да отново да осъзнаем, че "нашето живелище е на небесата" (Фил.3:20) и че "най-последен враг, който ще бъде унищожен, е смъртта" (1Кор.15:26).

Тогава и човекът, който е едно с Възкръсналия Христос – независимо от връхлетялите го мъки, беди, трудности и болести – дълбоко в душата си има радост и спокойствие, защото знае, че участвайки в Разпятието на Господа, участва и в Неговото Възкресение и вечен живот.

Сега ние християните можем да се подвизаваме, да се радваме, да празнуваме и да се надяваме – Господ ни избави от онова отчаяние. Той е нашият Празник, той е нашата Пасха, преходът ни от смъртта към живота.

За верния християнин целият живот е Пасха и Празник, защото целият му живот се освещава и от благодатта на Възкресението. Затова днес виждаме израз на тази радост и по домовете ни - веселите ни народни обичаи и хубави традиции, които събират нашите семейства, боядисаните яйца и красивите козунаци – всичко това свидетелства, че животът и сърцата ни са изпълнени с Христова радост, защото вече сме чеда на Възкресението.

И така, братя и сестри, колкото и да е трудно днес да усетим Христовата радост, заобиколени постоянно от новини за скърбите на тоя свят, който лежи в грях, ние трябва да имаме дръзновение, смелост и да не се поклащаме, когато бива изпитвана вярата ни.

Нека отнесем със себе си тази радост и да споделим благата вест с всички около нас – нека бъдем светилници за този свят и един на другиго да показваме, че единствената утеха, истинският мир, неизменната любов идват само и единствено от Възкръсналия Син Божий – нашият Христос. Него се молим да Го познаят и да Го възлюбят всички народи, да Го приемат в душите си всички човеци, та за всеки един от нас да важи "Възкръсна Иисус от гроба, както бе предрекъл, и ни даде вечен живот и велика милост".

         Христос воскресе!

                                                                                                             † Видински митрополит Пахомий