Померанът Парис – гордостта на Радуканови

Той се казва Парис.

На една година е и вече има по-интересна биография от много хора.

Само, че да уточним, от самото начало не е кръстен на Парис Хилтън (макар че вероятно би се справил чудесно и в риалити формат).

Не е и онзи драматичен герой от "Илиада", който запалва цяла война заради една красавица. Нашият Парис няма намерение да подпалва нищо, освен може би настроението на стадиона.

Този Парис е померан. Малък, пухкав и с походка на човек, който е сигурен, че всички са дошли точно заради него. И честно казано, може би е прав. Живее си живота като истинска спортна звезда под крилото на треньора по лека атлетика Мирослав Радуканов от СК "Радуканови" - Видин.

Да, не бъркайте-той не тренира. Или поне не официално. Но присъства.

А понякога присъствието е половината победа.

Докато атлетите загряват, Парис прави най-важното упражнение - обикаля, инспектира, проверява дали всички са достатъчно мотивирани и най-вече дали някой не е забравил да му обърне внимание. Ако види спад в настроението - веднага влиза в действие с махаща опашка и поглед "ти можеш". Говори се (неофициално, разбира се), че когато Парис е на пистата, резултатите са по-добри. Скоковете - по-високи. Спринтовете - по-бързи. А усмивките - задължителни.

Науката още не го е доказала, но отборът няма нужда от доказателства. Засега Парис не е намерил своята Елена. Но и не бърза. За разлика от древния си съименник, той не търси драми. Търси топки, внимание и удобно място за дрямка след тежък "работен" ден на стадиона.

И ако някога чуете за нов рекорд от Видин, не се изненадвайте. Вероятно някъде край пистата стои едно малко пухкаво куче, което тихо си мисли:

„Е, да… пак помогнах.“

Да се запознаем с Парис, а за него ни разказва Мирослав Радуканов:

"Този малък хубавец се казва Парис. Парис е момченце, защото повечето го бъркат, заради Парис Хилтън. Той обаче е кръстен на Парис от Троя и е порода померан. На една годинка е. Имаме още едно такова, същото от тази порода, което се намира във Варна при съпругата ми Златка. Името на Парис избраха дъщерите ми. Парис е от Разград. Докараха ми го с куриер... Имаме и още едно куче-той пудел. Той е на Кристен, дъщеря ми и е с нея в Италия, където тя тренира. Казва се Нала... Парис го взех, когато беше на два месеца. Гледаме се. Обичаме се... Той пътува много. Сега се връща от лагер в Белоградчик, където бях с лекоатлетите... Има много играчки. Всички атлети го обичат. Той е талисман на отбора и "помага" за медалите."

Понякога светът изглежда сив и забързан, докато не се появи Парис - померан със самочувствие на шампион. Той не просто се разхожда, а дефилира, сякаш всяка улица е състезателна писта.

Когато започне да тича в кръг като пухкаво торнадо, всички наоколо се смеят и забравят грижите си.

Парис има талант да носи радост с една топка, малко енергия и много чар. Оказва се, че за да е весело, понякога е нужен само един малък померан на име Парис.