Адвокат Първан Първанов – интелектуалецът, посветил живота си на Враца

Адвокат Първан Първанов е една от онези по-малко популярни, но изключително важни фигури за местната история на Враца през първата половина на ХХ век. Той е типичен пример за т.нар. "провинциален интелектуалец" - човек, който не търси реализация в столицата, а съзнателно остава в родния си град и работи за неговото развитие.

Роден във Враца, Първанов изгражда кариерата си като юрист, но дейността му далеч надхвърля рамките на професията. Той се включва активно в обществения живот на града - участва в различни организации и сдружения, работи за развитието на читалищната дейност и подпомага културните инициативи. По този начин се превръща в една от движещите сили зад културния и обществен напредък на Враца в онзи период. Като общественик той допринася и за икономическото развитие на града, включвайки се в инициативи, свързани с модернизацията и укрепването на местната общност.

Характерно за неговата дейност е чувството за отговорност към обществото и убеждението, че образованието, културата и активната гражданска позиция са основата на едно развиващо се общество. Именно затова Първан Първанов остава в историята на Враца като човек, посветил живота си на общото благо - не толкова чрез шумни политически изяви, а чрез постоянна, последователна и ангажирана работа в полза на своя град. Признание за този принос е и присъждането (посмъртно) на званието "почетен гражданин на Враца" през 2014 г.

Повече за неговият живот и дело ни разказва Мая Антова, уредник в отдел „Нова история” при РИМ - Враца:

"Защо сложих в кавички "провинциалният интелектуалец и общественик“. Защото този човек живее в един неголям град. В края на XIX и началото на XX век във Враца има между 13 и 15 хиляди жители. Тоест градът е далеч от представата за голям, независимо че има значение в административната структура. По-голямата част от живота си Първан Първанов живее във Враца. И всъщност това, което е сътворил като общественик, читалищен деятел и адвокат, е свързано с нашия град. Затова го поставям в кавички - защото градът е малък и провинциален, но Първанов категорично надхвърля мащабите на един провинциален град и спокойно може да се сравни със свои съвременници от столицата. 

Първо ще кажа няколко думи за неговия произход, защото семейната среда и условията, в които расте, в голяма степен са се отразили върху дейността му. Родът му по бащина линия не е от Враца, а от Бухово, Софийско, но по майчина линия е свързан с бойоклиевския род - един от големите възрожденски родове във Враца. Първанов има нещастието да остане много рано сирак, на шест години губи майка си, а на четиринадесет и баща си. В неговия живот най-голямо значение има една жена - Теодора Кръстьо-Бойоклийска, която го отглежда и му помага да се формира като личност. Тъй като във Враца мъжката гимназия не позволява да завърши средно образование, той завършва в София, а след това учи право в Софийския университет. Имало е мечти да учи в чужбина, но остава в България. През 1905 година, когато придобива адвокатска правоспособност, той е най-младият адвокат в София - едва на 24 години. В тази конкурентна среда успява да се наложи като добър професионалист. През 1908 година се връща във Враца, където е назначен в окръжния съд. Оттогава до края на живота си остава там. През 1923 година е създадена адвокатската колегия във Враца, а от 1925 до 1942 година Първанов е неин председател. В професионалните среди е изключително уважаван. Като общественик е свързан с множество благотворителни организации - ученическа трапезария, дружество „Милосърдие“, Българския червен кръст, „Закрила на детето“. Участва и в създаването на първото сиропиталище във Враца през 1914 година. Особено значима е дейността му като читалищен деец. Читалище „Развитие“ е създадено още през 1869 година. Първанов става член още като ученик, а след 1908 година влиза в ръководството. През 1914 година става председател и остава до 1922 година. Това е най-успешният период в развитието на читалището. Той привлича средства, развива дейност, създава контакти и има идея за строеж на нова сграда. През 1927 година получава награда от 3000 лева, от която се отказва в полза на строежа на Дома на туриста във Враца. Има сериозен принос и в стопанския живот като юрист-консулт. За съжаление дейността му е прекъсната през 1943 година, когато се разболява. До смъртта си през 1959 година остава неподвижен. В последните години диктува своите текстове на близки хора. Това показва не само мащабната му дейност, но и ясното му съзнание за значимостта на делото му. Човек се пита дали денонощието му е имало 24 часа и кога е намирал време за семейството си. По-лесно е да се каже какво не е правил, отколкото какво е свършил. В заключение - който иска да познава историята на Враца, трябва да прочете труда на професор Димитър Йоцов, за да види голямата картина. А който иска да види детайлите - трябва да прочете документите на Първан Първанов."

Днес адв. Първан Първанов остава в паметта на Враца като отдаден общественик и интелектуалец, посветил усилията си на развитието на града. Неговата дейност показва колко значима може да бъде ролята на активния гражданин в местната общност. Той е пример за това как знанието и ангажираността могат да оставят трайна следа във времето.