Тома Ушев: Истинският проблем е корпоративният вот, не купените гласове

Новите 240 народни представители в следващото 52-ро Народно събрание ще бъдат излъчени в неделя, когато гласуваме на осмите предсрочни парламентарни избори за последните пет години.

На предсрочния вот се явяват общо 24 формации – 14 партии и 10 коалиции.

Крачка по-близо ли сме до окончателния край на перманентната политическа криза в страната? Зададе ли следизборните посоки предизборната кампания?

Политическото статукво дискутираме с анализатора Тома Ушев, автор в дясната платформа Консерваторъ.

Радио ВИДИН: Всички си задаваме въпроса, дали ще се сложи край на политическата криза? Защо обаче сме в такава перманентна ситуация?

"В перманентна криза сме, защото като народ гледаме в различни посоки. Различните цели, които си поставяме, ни отвеждат по различни житейски маршрути. Колкото и тривиално да звучи, това води до едно голямо разделение в нашата нация. Това е преди всичко нравствено разделение. Хората, особено хората, които са по някакъв начин или властимащи, или близки до тях, са като че ли с различен морален стандарт от мнозинството от българите. Любопитното е, че в този случай външнополитическата им ориентация е сякаш второстепенна. Тоест те могат да бъдат насочени както към Запада, така и към Изтока. Нравствените им критерии обаче са все така ниски".

Радио ВИДИН: Вярвате ли, че предстоящите избори ще сложи край на тези проблеми?

"Ако вярваме на социологията, по-скоро не. Това, което се показва при предварителните прогнози, е че няма да има един единствен играч, който да вземе мнозинството от гласовете. Пак ще бъде необходима коалиция. Предвид тотално изостреното говорене между различните политически играчи, такава би било изключително трудна да се "продаде" впоследствие на техните твърди ядра и електорати. Изглежда, че кризата ще продължи така, както си върви до момента, макар да включва и нови играчи".

Радио ВИДИН: Предизборната кампания отново затвърди впечатлението, че този един месец е изчерпан от съдържание. Вие видяхте ли, чухте ли, стойностен диалог, зададен посока? Изобщо някакво съдържание забелязахте ли?

"Самият факт, че виждаме в предизборните дебати да участват хора с не просто провокативно поведение, а откровено с някак видимо душевни недъзи, които са неизгладени, налудничаво поведение, това показва че диалог в страната няма. Дори да има някой от играчите, които искат да проведат така, то самите медии ги поставят като че ли в ситуация, в която да се държат като клоуни".

Радио ВИДИН: Нашата политика обикновено се оформя около темите Изток/Запад и корупция/антикорупция. В момента обаче не разбирам какво точно вълнува политическите представители.

"В момента наблюдаваме по-скоро една ницианска борба за надмощие, една воля за власт, в която властта сама по себе си е самоцел и всички каузи позаглъхнаха като второстепенни и чисто като лозунги".

Радио ВИДИН: Ако можем да се доверим на социологията, макар че по пътя на логиката е напълно ясно кои са двете-трите водещи формации, но речникът на водачите остава същия като този, който използват винаги. Казвам, че не чух нищо ново, нищо убедително.

"Всичко истинно е казано отдавна. Неистинни неща до такава степен са се сраснали с речника на политиците и на говорещите глави, че всичко, което могат да правят, е да повтарят казаното, включително и собствените си опорни точки и да повярват на собствените си лъжи".

Радио ВИДИН: Времето на правителството на Гюров минава под шапката на убеждения, че изборите могат да бъдат честни. Всеки следващ вот се отпускат все повече милиони, за да бъде този път различно. Да, но честността зависи от съвестта на хората, а не от налятите средства.

"Точно така. Абсолютно сте прав. Честността следва от човешката личност. Ние сме в ситуация, в която нямаме доверие едни на други като общество. Както е казано в Евангелието, "дом, който е разделен и враждува помежду си, неминуемо ще падне". Българската държава е в такава позиция".

Радио ВИДИН: Моето притеснение, което би трябвало да се споделя от наблюдаващите политиката ни в последните 20 години, е че месианството обикновено кара каруцата назад, не я дърпа напред.

"За съжаление, ние като човешки материал, ако мога да използвам израза на един бивш политик, се намираме в някакво предпросвещенско състояние, в което виждаме политиката като преди всичко сблъсък на личности и съответно търсим личността, която да ни поведе. Не разбираме, че всеки човек има свой собствен и уникален интерес. Следването на кумири никога не води до успех за тези, които ги следват. Води само до успех за ръководителя".

Радио ВИДИН: Да отидем и в другата крайност. Виждам, че обществото твърде много залага на младите. В политическите листи е пълно с хора на възраст между 18 и 25. Възрастта е твърде крехка...

"Това са преди всичко хора, които нито са натрупали трудов и житейски опит, а пък и голяма част от тях в момента са в процес на придобиване на висше образование. С тези хора начело изглежда като политиците да опитват да се скрият зад някой неопетнен. Така мнозинството от избирателите да се увлекат и по инерция да подкрепят уж младия кандидат, а всъщност структурата, която е ръководена от старите до болка познати муцуни".

Радио ВИДИН: Говорейки за старите, направи ли ви впечатление как голямата и новопоявила се формация не предлага точно нов материал, а доста ресурс от стария апарат. Нали, аз лично чисто като идеалист не го очаквах през 2026 година. 

"Изводът от настоящата ситуация с примера, който давате, може да бъде само, че политическата прослойка или прослойката на хората, които са склонни да се занимават с политика, е в достигнала някакъв свой капацитет. Също така показва, че голяма част от населението не е заинтересовано, че кадърните и успешни хора не искат да се занимават с политика. Поради това самите кукловоди се принуждават да използват, да рециклират едни и същи лица".

Радио ВИДИН: Ще отидат ли в неделя повече хора до урните? Ще се повиши ли активността?

"Нямам високи очаквания. Особено ако времето е хубаво, хората ще предпочетат да прекарат по друг начин неделния ден. Докато гласуването не е задължително, не можем да очакваме висока активност".

Радио ВИДИН: Световните теми - Унгария, двете войни, как се отразяват на нашата страна?

"Що се отнася до политическия дебат, изглежда като че ли да не се отразяват особено. Ние сме си зациклили в наши теми, които ние считаме за важни. Същевременно светът гори и ще се запалва все повече и повече. Съюзите, в които участваме, се оказва, че не винаги са толкова стабилни, колкото ни се иска. Това обаче не означава, че смяната на лагера е мъдро решение. Когато ти си нестабилен, създаваш нестабилна среда и никой не желае да те приобщи към своя геополитически център. А и не винаги ти мисли доброто".

Радио ВИДИН: И докато говорим за Унгария, да се сетим, че в нашето общество има една част, чиито настроения са за местен Орбан. Може ли подобно нещо да вирее на родна почва?

"Аз мисля, че историческото време на хора като Орбан, които бяха застанали уверено на три стола - руския, китайския и европейския, приключи. Ние виждаме, че макар лицето, което го смени като властимащ, да е непознато за нас - това е Петър Мадяр, фамилията, която предизвиква почуда в родните анализатори катк точно да бъде произнесена, но все пак този човек идва от средите на Орбановата партия. Допреди 2-3 години е бил интегрална част от нея. Това означава, че по-скоро в Унгария не наблюдаваме коренна промяна, а корекция на грешките на Орбановия режим".

Радио ВИДИН: Ние дълги години имахме български вариант на Орбан. Голяма част от населението не беше доволно от корупционния режим. Уж имаше желание за промяна. Настроенията за Орбан аз не ги разбирам.

"Настроенията за Орбан са по-скоро идеологически. Ако погледнем управлението му, то е както корупционно, така и идеологически мотивирано в някаква посока. Това, което имахме в България до момента, по-скоро се припокриваше с корупционната част от управлението на Орбан като еквивалент. Но ни липсваше идеологическа алтернатива, която да отстоява неща, които обикновеният човек вижда като връщане на самочувствието, отстояващи неговата идентичност. Това са т.нар консервативни теми. При нас излезе, че има някакво обръщане към тези консервативни теми. Дали това нещо може да бъде нещо повече от лозунг, дали това нещо може да се случи по такъв начин, че да не се повтарят грешките на корупционния модел на Орбан? Аз съм скептичен".

Радио ВИДИН: Този привиден сблъсък либерално-консервативно в България е изцяло на думи. Когато формациите влязат в парламента, не се вълнуват от такива заявки. Сега по време на предизборната кампания една партия, която преди време спечели изборите, доста се застъпва за консервативна политика. Но пък 5 години не ги видяхме тези неща...

"Точно така. Съвсем правилно наблюдение, с което аз съм съгласен. Начинът, по който аз си обяснявам този феномен, е че при нас просто липсват действително консервативни електорални ядра, които да създават елити. Когато в една територия, в едно население, има групи хора, които изповядват определен начин на живот, но говоря за действия, а не за заявени думи, то те ще отстояват своя начин на живот и ще се опитват да го наложат върху останалите. Докато при нас традицията изглежда като някаква маска, която да продаде усещането за нещото, без да продаде самото нещо".

Радио ВИДИН: Разбира се, че за да се противодейства на купения вот, активността трябва да бъде изключително висока. От друга страна, редица хора са разочаровани, чувстват се предадени, виждайки че нещата се повтарят. Ще гласувате ли?

"Гласуването е граждански дълг в позитивния смисъл на думата. Аз мисля, че прекомерно много се шуми за купения вот като някаква тема, а малко внимание се обръща на корпоративния вот. Той е по-голям проблем. Да се раздадат някакви пари на някакви хора, за да си продадат гласа, е престъпление. Същевременно е и свободен избор. Не можеш да спреш човек, който би го направил, да го направи. Оказването на натиск върху големи групи хора, върху цели семейства и върху цели населени места, да гласуват по определен начин, защото иначе биха загубили цялото си препитание, а не просто 20те евро, които ще им бъдат дадени еднократно. Това е по-голям проблем. Проблем, с който политическата класа не иска да се справи, защото голяма част от гласовете на утвърдените партии се случват точно по този начин".