Бъмби – сърцето на дома

В рубриката „97 лапи и 1 опашка“ днес ви срещаме с един малък, но много специален герой - Бъмби. Той е 7-годишно ши-тцу и, както разказва неговата стопанка Ивон, е част от семейството още от бебе - взет на едва 7 месеца. Но Бъмби далеч не е просто куче. Вкъщи той е известен като „доктор Бамбарев“ - защото има уникалната способност да усеща, когато някой не се чувства добре. Тогава идва, ляга до теб и остава там, сякаш за да ти „вземе“ болката.

По характер е точно такъв, какъвто си представяте едно ши-тцу - изключително любвеобилен, силно привързан и… почитател на домашния уют. Разходките не са му най-любимото занимание, но пък диванът и гушкането - без конкуренция. И макар да е малко мързелив, компенсира с много чар и чувство за хумор - просто трябва да го видите в „естествената му среда“.

Интересното е, че въпреки типичните за породата характеристики, Бъмби има и своя „индивидуалност“ - леко крива захапка и особен поглед, които само допълват неговия характер и го правят още по-запомнящ се.

Разбира се, не липсват и забавни моменти. Един от тях е свързан с първата му среща с морето - вместо да се втурне смело във водата, Бъмби категорично отказал. След леко побутване обаче се превърнал първо в мокро, а после и в истинско „пясъчно чудовище“, което предизвикало много смях.

Вкъщи днес той има нова роля - на търпелив „батко“. Малкото бебе Кати в семейството не спестява прегръдките и целувките си, а Бъмби стоически ги приема и дори отвръща с обич. Според Ивон двамата вече са неразделни - като истински брат и сестра.

И макар да има строг хранителен режим заради чувствителен стомах, от време на време получава и по някоя малка награда - защото, както знаем, любовта минава и през купичката.

"Имам кученцето си от 7 години, беше само на 7 месеца, когато го взех при мен, така че е с нас от съвсем малък. Аз цял живот съм имала кучета – още откакто съм била на 2 години, когато баща ми ми подари първото куче. Оттогава винаги в семейството ни е имало кучета, включително и такива, които сме прибирали от улицата. Породата кучета ши-тцу са много любвеобилни и изключително привързани към стопаните си. Не са от кучетата, които обичат дълги разходки – по-скоро предпочитат да си почиват, да се гушкат и да са близо до човека си. Дългокосмести са, и при нас, честно казано, има косми навсякъде, но това е част от ежедневието. За мен той е като ангел-хранител. Ние му казваме „доктор Бамбарев“, а истинското му име е Бъмби. Шегуваме се така, защото когато някой вкъщи не се чувства добре, той веднага идва, ляга върху него и остава там, сякаш поема болката. Наистина вярвам, че животните усещат, когато човек е зле, и той винаги намира точно мястото, където да легне. Името му също е много специално за нас. Когато го взехме, предишните му стопани го наричаха „Бомби“, а постепенно стана Бъмби – като мъжки вариант на сърничката. Много му отива, особено с неговата лека кривина в захапката и особения му поглед. С бебето вкъщи се разбират прекрасно. Тя постоянно го прегръща и целува, а той търпеливо стои, понякога леко притеснен, но винаги много нежен към нея. Те са като братче и сестриче и се търсят постоянно. Бъмби е първото куче, за което аз се грижа изцяло сама, и е огромна част от живота ми. Освен че е любвеобилен, той е и много мързелив и забавен – най-много обича да си лежи на дивана в „естествената си среда“. Ние сме домошари и това много ни пасва", разказва неговата стопанка Ивон Александрова.

И така - Бъмби си остава най-спокойното присъствие у дома, малко мързелив, много обичлив и винаги на точното място, когато някой има нужда от него. С неговия си характер, смешен поглед и голямо сърце, той просто си е… Бъмби. И понякога най-силната любов е онази на четири лапи с мокро носле и голямо сърце.