Репляна - в обичайния ритъм на ежедневието

Екипът на Радио Видин пристига в планинското село Репляна, което се намира в община Чупрене. Средната надморска височина е 600 метра.

В землището на селото попадат части от резерват "Чупрене" и защитена местност "Чупренски буки". Местността е обявена за резерват през 1973 година, а целта е да се запазят най-северните иглолистни гори на България. Горските насаждения заемат близо 90% от територията на резервата. Част от горите са смърчово-елови и буково-смърчово-елови. Най-големи са насажденията от смърч.

Край село Репляна е растял вековен цер, чиято възраст е изчислена на повече от 370 години, най-старото дърво на територията на горското стопанство в Белоградчик, но преди няколко години е изсъхнало.

Около селото като страж стоят природните образувания т.нар. "глами", които създават неповторима и величествена атмосфера. Местните ги наричат "Репове" и оттук идва името на селото Репляна.

Селото е известно и със своите пещери, които се намират в гламите: Татарска пещера, Йокин Меджак, Рисимина, Земна дупка, Станишева пещера, Бранкова търша.

Друго, с което е известно селото, е селектирана породата "Реплянска овца", отглеждана главно в Белоградчишко и Монтанско. Тя е включена в Списъка на Националния генетичен фонд и е от национално значение поради намаляващия ѝ брой (породата е включена в Червения списък на ФАО на застрашените домашни породи).

Историята на село Репляна е древна. На тепето на един от трите върха и сега личат останки от старо укрепление. Местността носи името "Градище". В центъра на същото има издълбана яма - водохранилище. Тук водата е докарвана чрез скачени съдове по глинени тръби чак от изворите от самата Стара планина. Следите от водопроводния канал още личат. За село Репляна има написана книга. Авторът е Свещеник Асен Маричев е от с. Репляна, Белоградчишко. Той е учил в Търговище и Чупрене, след което е продължил гимназиалното си образование в Белоградчик. В обяснителния текст към книгата Асен Маричев посочва, че сведенията за далечното минало на Репляна, включително и горната легенда, са получени от стария учител Анто Цветков Мутин още през 1935 г.

В най-добрите си години селото и стигало до 180 човека, а днес по списък тук живеят  80 души.

Посреща ни кметицата Емичка Йокина, тя е кмет втори мандат. Кметството се намира в голямата и красива сграда на читалището. Кметицата е родом от селото, обича родния си край и се опитва да помага на хората:

Хората ме търсят най-много за дърва, правим списък и след това частни фирми снабдяват населението с дърва за огрев.

Селото ни е известно с породата "Репянска овца", около 700 броя се отглеждат тук, фермерът е от Враца... Има 4-5 арендатори, чистят нивите и ливадите. Нямаме проблеми с водата и с тока... Улиците трябва да се асфалтират, 2 улици тази година, имаме нов водопровод, водата ни идва от Балкана...

Хората, които живеят тук, са възрастни. В селото работи Център за настаняване от семеен тип с 14 потребители и 14 души обслужващ персонал. Минава автобус сутрин и на обед се връща, пътува за Видин от Белоградчик, иначе хората пътуват с личен транспорт. Не идва лекар тук, ходят в Чупрене при личния си лекар. Лекарства се купуват от подвижна аптека- това е удобно за хората... Пролетно време изисква повече усилия за подрязване и почистване на растителността, помагат ни за почистване и косене групата от община Чупрене с хора и техника.

В центъра на Репляна се извисява красивата и достолепна сграда на православния храм "Свети Георги" строен 1885 година. Църквата е еднокорабна, строена от големи камъни, някои от тях с червеникав оттенък. Съхранен е оригиналният иконостас и стенописи.

Кметът Емичка Йокина разказва за проблемите в селото, като основният е липсата на хора:

Най-трудното е, че трябва да се почиства, а няма хора, които могат да ми помагат. Добре е, че по-младите пенсионери се отзовават, помагат, когато поискам помощ. В селото имаме само един личен асистент, една жена, тя има 6 потребители, помага им в пазаруването, почистването.

А откъде идва името на селото ни? Ние сме преселници са от Сърбия. Някога тук от Сърбия са идвали овчари лятно време да пасат овцете си, а зимата са се връщали. Но някои са останали и са се заселили между тези репове. Тук е доста ветровито, през зимата даже и да има навявания, това не е проблем, защото постоянно се почиства от общината, опесъчава се.

Липсата на хора и живот е основен проблем на селото, казва Анелия Шаличева, секретар библиотекар. А останалите шепа хора в селото продължават да живеят стоически и да съхраняват паметта за славното си минало. 

Повече - в прикачения звуков файл.